От донесеното ядене се прави обща трапеза, около която сядат всички жени. Настроението на жените се повишава от изпитото вино, позволяват си шеги, весели закачки, песни и хора.
На всеки Бабинден жените вият венец от здравец и кичат акушерката, носят я на ръце и я „къпят“, поливайки ѝ за измиване на ръцете.
На Бабинден мъжете се „откупват“ с пари, според обичай в поповското село Садина. Бабинден се е празнувал на 8 януари и е празник на „бабата” – жената, която е бабувала – помагала е при раждането на децата. Той се празнува само от жени – баби, млади булки и невести, разказа за БТА Илка Дечева – дългогодишен читалищен деец и самодеец, сега директор на Основно училище „Христо Ботев“ в населеното място.
В недалечното минало, по разказите на Дечева, на този ден мъжете избягвали да ходят по улиците. Ако ги срещне групата на празнуващите жени, мъжете трябва да се „откупят” с пари. Защото в противен случай ще бъдат очернени - намазани със сажди, вакса или кал.
Всяка жена носи дарове на бабата: риза, пешкир, престилка, а в трипезника (бохча за носене на храна) е завързвала баница, питка, кокошка и вино, допълва Дечева. Влизайки в дома на бабата, жените и целуват ръка и ѝ поливат вода да си измие ръцете, за да протичат следващите раждания леко, като по вода.
Въпреки че през годините празникът се осъвременява, на този ден всяка жена, която е родила през изминалата година, и нейната свекърва отиват в дома на „бабата” – жената, помагала на раждането на бебето, или при местната акушерка. Ако детето е скоро родено и няма кой да го гледа, майката го взема със себе си.
И в наши дни мъжете, поканени и дошли на женския празник, продължават традицията да се „откупват“. Парите се дават на жената с бебето, за да се подпомогне отглеждането му, казва Дечева. В съвремието празникът се организира от читалището и пенсионерския клуб в селото.
И днес Бабинден е тачен празник в селото, за последно е отбелязван преди две години, заради ограниченията от пандемията от коронавирус, спомня си Дечева. И докато в миналото е честван на 8 януари, то в по-ново време се празнува на 21 януари – в Деня на родилната помощ. Но във всички времена с благодарност към жените, помагали за идването на новия живот. И днес в Садина тачат с признателност акушерката Стефка Иванова. Жената вече е на повече от 70 години, но през ръцете ѝ са преминали стотици, родени в селото (защото някога тук е имало родилен дом), или пък родени в Попово, но обгрижвани от нея в първите месеци от живота си.
Това е един от почитаните народни женски празници, сред поредицата зимни, чествани от българския народ. Жителите на село Садина са представители на капанската етнографска група и пазят обичаи и обреди, характерни за нея. Предават ги на по-младите, за да се съхрани материалната и духовната култура на капанците.
)