Най-продаваната жива художничка е в психиатрична болница, но все още рисува всеки ден

Мисия: Да шпионира баща си с любовницата му

Инсталацията „Самозаличаване“ пък е създадена между 1966 и 1974 г. – период, в който се бори за своето място сред американските артисти мъже.

Картини за милиони долари

Консервативност и липса на подкрепа

Преоценяване на творчеството ѝ

Свят, доминиран от мъже

Спасението на арт терапиите

Японката Яйои Кусама е най-продаваната жива художничка в света. От 70-те години на миналия век тя живее в психиатрична болница. Днес е на 93 години и все още продължава всеки ден да рисува, предаде БТВ.

До този момент Кусама е почти забравена като творец както у дома, така и в чужбина, но показвайки решителност, тя се възстановява от нулата, а стойността на работата ѝ постепенно е преоценена.

Едно от посланията на Кусама са, че любовта трябва да я има винаги. Тя иска хората да бъдат в мир, да усещат топлина и да се грижат един за друг.

Желанието на Кусама да създава обаче винаги остава по-голямо от желанието ѝ да умре.

Кусама е известна със своите характерни скулптури от тиква и картини с точки, които често се продават на търг за милиони долари.

Нейната история обаче е история на трансформация. Японката доказва силата на изкуството да лекува травмите и припомня, че творческите пориви са по-могъщи от демоните на депресията.

Някои от последните ѝ творба са представени в нова изложба „Яйои Кусама: от 1945 г. до днес“ в музея M+ в Хонконг.

Свръхсензитивната Кусума трябва да бъде придружена от психотерапевт, защото се страхува от нервен срив. Изложбата ѝ обаче има феноменален успех и води до огромна трансформация в начина, по който тя е приемана в Япония.

Същевременно майката на малката художничка разбира, че съпругът ѝ изневерява и я принуждава да го шпионира с любовниците му. Кусама изживява това изключително травматично и дори развива отвращение към секса за цял живот.

Това е най-голямата ретроспекция на нейното изкуство в Азия извън родната ѝ страна.

Тя осъзнава, че не принадлежи на това място и един ден през 1957 г. зашива доларови банкноти за кимоното си и тръгва през Тихия океан, решена да завладее Ню Йорк.

Тя се радва на все повече успехи през последното десетилетие.

Яйои Кусама е родена през 1929 г. в провинциалния град Мацумото и от малка знае, че иска да бъде художник. Тя показва своите очарования към естествените форми и присъщите за нея точки. Твърди, че именно тях е видяла във видение.

В нея експозициите на Кусама са представени хронологично и тематично. Специално внимание е отделено на нейната представа за безкрайността с картините ѝ „Infinity Net“. Сред тях е и специална картина, която тя създава, след като за първи път вижда Тихия океан от прозореца на самолета през 1957 г., когато се премества в САЩ.

През 60-те и 70-те години на миналия век тя се опитва да намери своето място в доминирания от мъже свят на изкуството в Америка. Като жена, при това японка, тя се сблъсква с дискриминацията в творческите среди. А заради открадването на някои от идеите ѝ развива психични заболявания и прави опити за самоубийство.

„Кусама е много повече от тиквени скулптури и шарки на точки. Тя е мислител на дълбока философия – новаторска фигура, която чрез изкуството разкрива толкова много за себе си и своята уязвимост. Тя използва личните си борби като източник на вдъхновение“, коментира кураторът на последната ѝ изложба в М+ Дориун Чонг.

В САЩ тя започва да показва творбите си на различни места наоткрито, като своеобразен бунт срещу комерсиализиращото се изкуство. В много от тях обаче тя акцентира върху голотата и предизвиква скандал, който стига до родната ѝ Япония. Консервативното семейство на Кусама не приема изразните и средства, а дори и американската преса критикува показаното като „безкрайно желание за публичност“.

Все по-разочарована и депресирана, тя се завръща у дома, където отново прави опит за самоубийство, защото никой не подкрепя творческите ѝ пориви. По-късно художничката намира болница, в която се провеждат арт терапии и където тя отново намира себе си в изкуството.

Кусама обаче не се радва на подкрепа от семейството си. Майката често грабвала рисунките, преди момичето да успее да ги завърши. В онова време амбициите на жените да изразят себе си не са признати. Очакванията на близките на Кусама били тя да се омъжи и да има деца, и то след уреден брак, разказва Би Би Си.

През 1989 г. в Центъра за международни съвременни изкуства в Ню Йорк има изложби с нейни творби, а четири години по-късно японският историк на изкуството Акира Татехата успява да убеди правителството, че тя трябва да бъде първият соло артист, който да представлява Япония на Венецианското биенале през 1993 г.