Утре ще наблюдаваме дъжд от падащи звезди

Максимумът на метеорния поток Квадрантиди ще настъпи на 4 януари около 5:40 ч. българско време, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".

Както обикновено, условията за метеорни наблюдения силно зависят от фазата на Луната - ако тя е пълна и създава светъл фон на небето, метеори се наблюдават трудно, припомни експертът. В нощта срещу 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за София с 92% осветен диск. Но предвид, че по време на максимума тя ще бъде вече залязваща на северозападния хоризонт, наблюдения все пак ще са възможни, каза той.

По-късно през деня на 4 януари, в 18:17 ч. българско време, Земята ще премине през своя перихелий, т.е. ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, уточни физикът. Тогава разстоянието Земя-Слънце ще се скъси до 147 098 925 км. За сравнение, когато Земята е най-далеч от Слънцето - в афелий, разстоянието до него е най-голямо - 152 093 251 км. Тази година афелият ще бъде на 6 юли в 23:06 ч. Освен разстоянието до Слънцето, през годината се променя и орбиталната скорост на Земята, припомни Маркишки. По време на перихелия си нашата планета се движи най-бързо по орбитата си - със скорост 30.29 км/сек. По време на афелия тази скорост намалява до 29.29 км/сек.

Радиантът на Квадрантиди се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон, в района на вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). "С други думи това е мястото на небето, откъдето изглежда, че метеорите долитат и се разпръскват във всички посоки наоколо", поясни физикът, който е автор на изданието "Гид на любителя астроном" на катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски".