Георги Господинов: Алеко Константинов е сред най-европейските български писатели

Алеко Константинов е автор на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от руски и френски език.

Писатели и граждани отбелязаха 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов при неговия паметник на столичния булевард „Витоша“, предаде БТА.

На отбелязването на годишнината присъстваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и още други.

По време на събитието актьорът Руси Чанев прочете откъси от „Бай Ганьо“ пред събралото се множество. Присъстващите в публиката също имаха възможност да прочетат свои любими цитати от автора.

Проф. Александър Кьосев, един от организаторите на честването, посочи, че има истински и фалшив патриотизъм, а Алеко е образецът, по който се учим и различаваме кое е истинското и кое - фалшивото.

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в град Николаев в Русия през 1881 г. и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно е уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.

Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 г. край с. Радилово. Писателската си дейност започва с поезия. В „До Чикаго и назад“ (1894) описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в книгата „Бай Ганьо“.

На въпрос кой патриотизъм преобладава в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че преобладава този на Алеко. „Но той е мълчалив, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е креслив и много видим, и по тази причина създава усещането, че е повече, но това не е вярно.“

Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не мрази своя Бай Ганьо, не го презира, а го критикува, понякога му се присмива, но въпреки това изпитва дълбока емоционална връзка с него. „Те са в една общност, те са българи и Алеко Константинов иска да се грижи за своя Бай Ганьо, друг е въпросът дали обратното е вярно“, допълни проф. Кьосев.