Илиян Василев: Ходът на Москва с Христо Грозев е много слаб и издава нервност

Българските власти реагират със закъснение по случая с българския разследващ журналист Христо Грозев.

"Войната навлиза във все по-трудни етапи и Москва търси начини да затвори информационните си пробойни. Една от тях е свързана с действията на сайта "Белингкат", които направиха доста не само за разкриване на трагедията с малоазийския самолет, но и за случаите "Скрипал", "Навални", както и работата им в хода на самата война, свързана с информации за цели на руската армия", каза Илиян Василев.

"Този ход на Москва е много слаб. Той издава по-скоро нервност и слабост, отколкото премислено решение. Той е ход за сплашване не само на Христо, но и на всички други, които работят в това поле", категоричен е Василев. Анализаторът посочи, че журналистът Христо Грозев отдавна е персона нон грата в Руската федерация и изтъкна притесненията си за конкретния случай. До войната руските специални служби не извършваха мокри операции срещу граждани на други страни зад граница. След войната обаче това вече не е така, коментира Василев. Най-трагичното в случая е, че Христо не е сигурен какво ще му се случи, ако се върне в собствената си страна, каза той и добави, че страната ни реагира като охранителна фирма, вместо да намали опасността и периметъра на действие на руските служби на територията на България.

Все пак е по-добре късно, отколкото никога. Нашият призив бе да се противопоставим, тоест не просто формално да се изиска информация защо, каква е причината за неговото попадане в този списък, а на практика държавата да настоява за отпадането на името на Христо Грозев от подобен списък, обясни председателят на АЕЖ. Със сигурност големите международни журналистически организации няма да оставят този случай без внимание. Наистина е много важно да видим, че държавата си е на мястото, добави тя.

Докато за Илиян Василев ходът на Москва с включването на Грозев в списъка с издирвани лица издава слабост, то за председателя на АЕЖ това, което България трябва да направи, е да поиска изваждането на Грозев от този списък. И двамата анализатори споделят разочарованието си от дебата у нас, свързан с биографията на Грозев.

Недева каза още, че има различни начини, по които може да бъде гарантирана сигурността на Христо Грозев. Чухме, че той е получил предложения за защита от Австрия, държавата, в която живее. Тоест има някакво осъзнаване на ниво служби, че подобен вид попадане в такъв списък може да се разбира като зелена светлина за физическо покушение срещу него, посочи председателят на АЕЖ. Наистина е важно не просто да покажем евроатлантическата ориентация на една или друга политическа партия, а действително да се осъзнае, че това е нещо достатъчно сериозно, каза Недева. Тя не скри разочарованието си относно коментарите, свързани с биографията на Грозев и добави, че темата кой е Христо Грозев се харесва на рускоезичните издания, които с подобен тип писания се опитват да отклонят вниманието от разследванията на "Белингкат" в последните години.

От АЕЖ призоваха българските власти да предприемат действия по случая Грозев и апелираха Прокуратурата да предостави актуална информация относно развитието на всички разследвания по разкритията на "Белингкат", а именно действията на агенти на ГРУ на българска територия, опита за убийство на бизнесмена Емилиян Гебрев. Председателят на АЕЖ Ирина Недева бе категорична, че една европейска държава трябва да се противопостави на подобно вкарване в списък на невинни лица.

Реакцията на държавните институции - тоест на служебния кабинет и на държавния глава, беше закъсняла, коментира Недева и добави, че дните след Коледа не са почивни в Русия и нищо не е пречело в една такава ситуация, която потенциално може да застраши сигурността на български гражданин, да има по-категорична и спешна намеса, а не привикване на посланика на Русия с четири дена по-късно.

Реакцията на институциите е вербална, но истинската реакция е в мерките, които ще се вземат да се свие периметърът на действие на руските служби, добави той. "Реакциите на доста хора, които наричат себе си журналисти, ме възмущават. В случая не е важно дали Христо е перфектен спрямо тяхните разбирания, в случая е важно, че наш съгражданин е под заплаха. Този, който разбира Русия, знае, че тази заплаха не е само виртуална, тази заплаха е реална", каза още Василев и добави, че вместо човешка солидарност и съпричастност в този труден момент, в коментарите се търсят греховете на Христо.

Според него извикването на посланик Елеонора Митрофанова в Министерство на външните работи е дежурно. "Аз бих я викнал веднага, независимо дали е почивен ден или не, за да изразя именно чрез спешната си реакция нетърпимостта към това поведение на руските власти. Викат я в работен ден, следобед, когато на нея й е удобно. Това не е послание, което тя ще разбере като протест от наша страна", коментира Василев.

Много журналисти изтърпяват присъди, знаем и за този закон за фалшивите новини, с които Кремъл интерпретира всяка информация, свързана с руската армия. Русия е в активна война и имаме достатъчно основания да смятаме, че последните разследвания на "Белингкат" и дейността на Христо Грозев предизвикаха подобна реакция от страна на Руската федерация, коментира Недева. Според нея макар и закъсняла е важно реакцията на българските власти да не е формална.

От АЕЖ настояват българската Прокуратура да изнесе актуална информация за разследванията на Грозев, свързани с опитите за отравяне на Емилиян Гебрев, защото е изключително важно не просто главният прокурор да декларира евроатлантическата си ориентация, а да има яснота до къде са стигнали тези разследвания.

Това коментираха за БТА бившият посланик на България в Москва Илиян Василев, който понастоящем е председател на борда "Алтернативи и анализи" и Ирина Недава, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Двамата смятат за основна причина за включването на журналиста Христо Грозев в списък с лицата за издирване от руското правителство разследванията на сайта "Белингкат", свързани с разкриването на трагедията със сваления малоазийски самолет, случаите "Скрипал" и "Навални" и навлизането на войната в Украйна във все по-труден етап.