Илия Луков пред novini.bg: Нека всеки сее добро, според това, колко носи в сърцето си!

- Вашата музика доказано има обединяваща способност, но как и какво извън нея може да едини така силно разделеното ни общество?

- Г-н Луков, стартирате свое ново предаване в Евроком, какво ви провокира да го направите и какво ще бъде то?

- Навръх Бъдни вечер и Рождество Христово, според вас достатъчно често ли ние, българите, мислим за доброто и го допускаме в нашите сърца, умове, души и домове?

На Бъдни вечер разговарям с големия родолюбец Илия Луков, чиято професионална творческа биография е посветена и тясно свързана с бългаската история.

Нека всеки сее добро, според това, колко носи в сърцето си!

- Българинът е с добро сърце, състрадателен е, съпричастен е, готов е да се притече на помощ и да отдели от залъка си, за да помогне на другиго. Имаме много примери за това в днешно време, напр. колко много хора се притекоха на помощ с труд, със средства, с дарения на покъщнина по наводненията в Карловско или пък ставаме свидетели по различни кампании за набиране на средства за болни хора или пострадали…

- Да, отдавна обмислям този проект. Радвам се, че намирам съмишленици и тръгна изпълнението на предаването „Да се срещнем с песен“. Целта ни е да популяризираме и представяме български народни песни от различните фолклорни области на България. Богатство е народната ни песен, събрала и мъдрост, и история, и бит, и истински преживявания на нашите предци. Безценно е това богатство и ни учи на български ценности, учи ни на родолюбие, свързва ни с корените ни, дава ни сила, която може и да не осъзнаваме докрай, но усещаме със сърцето си… Песента събира, песента развеселява, песента провокира емоции, разиграва, създава настроение…, затова така нарекохме нашия проект „Да се срещнем с песен“ и да разкажем с песен различни истории от всяко кътче на нашата родина.

- Музиката във всеки стил е обединяваща, тя е международния език, който се възприема със сетивата, усеща се със сърцето и се преживява, според индивидуалните ценности. Извън нея ми е трудно да посоча какво ни обединява, но според мен би трябвало да ни обединява отговорността към децата ни, към идните поколения. Да мислим какво вършим днес и какво завещаваме на младите, какъв пример даваме с поведението си.