Етнолог: Символите на Бъдни вечер са дълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца

Бъдникът в огнището се поставял така, че да гори дълго и да прави искри. Добруджанци вярвали, че това вещае урожайна година.

Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки софрата неразтребена. Отивали са до леглата си обаче не прави, а бавно и понаведени или пълзешком, за да се превиват житата.

Коледуването е било възможност за момите и ергените да покажат чувствата си .

По думите му часовете до обяд на 24 декември в миналото били познати като Малка Коледа. Тогава коледували децата, а за благопожеланията им възрастните ги дарявали със сушенки и други лакомства.

Рано на следващата сутрин коледарите тръгвали от къща на къща. Задължително минавали през всеки дом. Според Касабов в Добруджа ритуалът е особено любопитен.

След обяд започвала подготовката за Бъдни вечер, която била посрещана със специална трапеза с нечетен брой прикадени ястия. Задължително на масата е имало пита, която се разчупва от най-възрастния член на семейството.

Според добруджанските традиции коледните и новогодишни празници започват още на Игнажден и продължават до Водици. Това каза пред журналисти силистренският етнолог д-р Йордан Касабов, цитиран от БТА.

Друг коледен ритуал, характерен за Крайдунавска Добруджа, е обичаят Бразая. Това е маскиран мъж, който напомня причудливо, фантастично животно, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата. Подобно на коледарите Бразая също обикаля домовете, придружен от група мъже и гъдулар, нарича за здраве и гони злите духове.

Етнологът Йордан Касабов е категоричен, че символите са дълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца. Понякога те са явни понякога – кодирани, но винаги са с „апотропейна цел“. Обичаите на Бъдни вечер потвърждават думите му. Всяка гозба или традиция е свързана с ритуал за здраве, за дълголетие или плодородие.