Актьори от Народния театър с отворено писмо до президента: Искат оставката на Минеков

Публикуваме пълния текст на писмото, без редакторска намеса:

С уважение:

Уважаеми господин Президент,

Ако смятате, че министър Минеков действа от позицията на принципал на Министерство на културата и приемете в този случай думата „култура“ в нейния широк смисъл, едва ли нещо ще Ви попречи да „изхвърлите в кошчето“ това писмо.

Албена Ставрева

Александра Василева

Ана Пападопулу

Антон Радичев

Асен Данков

Биляна Петринска

Бойка Велкова

Валентин Балабанов

Васил Драганов

Виктория Колева

Владимир Карамазов

Владислава Николова

Вяра Табакова

Георги Мамалев

Гергана Змийчарова

Дарин Ангелов

Деян Ангелов

Деян Донков

Димитър Николов

Ева Данаилова

Ева Тепавичарова

Елена Иванова

Емануела Шкодрева

Жаклин Даскалова

Жорета Николова

Зафир Раджаб

Илиана Коджабашева

Ирина Митева

Йордан Петков

Карла Рахал

Любомир Петкашев

Михаил Петров

Ненчо Костов

Ние, долуподписаните артисти от Народен театър „Иван Вазов“, се обединяваме в искане за оставка на министър Минеков.

Обръщаме се към Вас във връзка с т. н. „скандал“ в Народен театър „Иван Вазов“ тъй като Вие сте човекът, назначил господин Велислав Величков Минеков за служебен министър на културата,.

Павел Иванов

Павлин Петрунов

Параскева Джукелова

Пламен Димов

Радена Вълканова

Радина Кърджилова

С публичните си изяви по конфликта в Народния театър, господин Минеков уронва престижа на представляваната от него институцията.

Снежина Петрова

София Бобчева

Стелиан Радев

Стефан Къшев

Стефания Колева

Стоян Пепеланов

Христо Петков

Христо Терзиев

Христо Чешмеджиев

Цветан Алексиев

В отворено писмо до президента Румен Радев 49 актьори от Народен театър "Иван Вазов" призовават държавния глава да поиска оставката на служебния министър на културата Велислав Минеков, тъй като той е човекът, който го е назначил на поста.

Вярваме, че законовите средства в рамките на институцията са единственият възможен инструмент за установяване на истината. Назначеният одит на театъра е стъпка в тази посока. Преди приключването му обаче общественото мнение е тенденциозно манипулирано от министър Минеков с неверни и провокативни изказвания и със заемане на страна в конфликта. Това поражда съмнение и в резултатите от назначените проверки, поради простия факт, че те се случват в предубедена публична среда.

Действията на господин Минеков в качеството му на министър на културата и представител на изпълнителната власт, би следвало да водят до разрешаване на конфликти, ограничаване на щети от всякакъв характер и прилагане на висок етичен стандарт при разрешаване на кризи.

Изразяваме дълбокото си възмущение от раздухването на конфликта в медийното пространство чрез разпространяване на полуистини, слухове и лъжи, които се представят от министър Минеков в неговите публични изяви. Можем да цитираме дълга поредица от изявления, в които Народният театър е определян като „блато“ и „пирамида“, артистите като жертви на „шпиономания, външен натиск и страх“, целящи подкрепа на директора и т. н. Изреждането на подобни изказвания би превърнало писмото ни в ехо на езика на омразата, затова ще спрем дотук.

Какви щети са нанесени в резултат от действията на министър Минеков: уронване престижа на министерската институция, уронване авторитета на трупата на Народен театър “Иван Вазов” – културен институт с национално значение, опит за внасяне на разкол в артистичното съсловие чрез манипулативното оповестяване на трудовите ни възнаграждения, опити да бъдем припознати като поддръжници на определена политическа партия, легитимиране на „езика на омразата“ като естествена форма за разрешаване на кризи в обществото и в частност на кризи в културния сектор. Такива действия не застрашават само Народния театър. Те могат да се разпространят епидемично и да се превърнат в норма на поведение, а това би означавало културна катастрофа.

Мълчанието ни до този момент се дължеше на убеждението, че всяко следващо изказване би удължило живота на скандала, че медиите разчитат на нашата приказливост в подобни случаи, за да го възпроизвеждат в най-невероятни вариации по темата, включително и за да го политизират. В момент на политическа нестабилност именно това е най-опасният възможен сюжет. За съжаление липсата на публична реакция от наша страна започва да се тълкува превратно. Сега ние излизаме от зоната на неутралитет.

При пожар в театъра се спуска желязна завеса, за да бъдат спасени зрителите. Така се е случило преди почти 100 години, на 10 февруари 1923 г. Сцените са ветровити места и пожар може да тръгне от една искра. Днес всяка неистинна дума се превръща в пламък. Пуснете желязната завеса на сцената на скандала!