Онзи ден бившият цар-о-премиер се снима с губернаторката, днес се заговори, че НДСВ се връща в политиката

„Ако питате бизнеса – при нас са били най-спокойни", допълни проф. Герджиков“.

„Нека да припомня, че основната заслуга за влизането ни в НАТО и ЕС е на НДСВ. Времето, в което бяхме на власт, беше много за България", каза още той.

Кой каза, че всеки народ си бил заслужавал съдбата? Не е верно! Ние толкова добър „цар“ не заслужаваме – дето е приятел с кремълските батмани и кани губернаторката на кафе с бело сладко; и въобще, ама въобще НЕ Е руски проект!

Онзи ден един бивш цар-о-премиер се снима с губернаторката и някакви, облечени като Батман, днес се заговори, че НДСВ се връща в политиката.

Случайност, нали? Напълно.

Ако сте забравили, Герджиков ви напомня:

Въпроси?

Какво се ослушвате – ходете питайте бизнеса, де.

Ние сме рядко щастливи късметлии.

Това са неща, за които – предполагам – се надяват да са забравени, та да могат да „влязат“.

А, като сте тръгнали да питате, може да питате и феновете на „величеството“ защо толкова се радват на срещите му с губернаторката. Защо са така прехласнати и викат: „Бог да пази царя“. И защо въобще намесват Бог в каквото и да било, свързано с евразийската империя, която отдавна заяви: „Бога нет!“ В превод: няма Бог. Какво, не помните ли? Или сте свикнали да сте объркани по темата, още откакто видяхте иконите на Сталин? „Величеството“, стъкмено до губернаторката и батманите, а отдолу коментари за Бог и царя ми стои точно толкова естетически издържано колкото и една икона на Сталин.

И също така: напълно случайно в същия момент цар-о-премиерът получава за награда решението на съда, че дворецът Врана (същият, в който прие губернаторката и батманите) си е негов, а не на държавата. Нищо, че хората казват, че дядо му дошъл с два куфара в България, вдигнат от масата в австрийското кафене, важното е, че нещата се навързаха и Симеон Сакскобургготски, когото някои още наричат „цар“, си взе двореца, а миньоните му заговориха за великите неща, които са постигнали при управлението си.

Казват, че нищо не било случайно. Нищо подобно, всичко е случайно: снимката с губернаторката, връщането на двореца Врана и излизането на НДСВ отново на политическата сцена – напълно, абсолютно, безпрекословно и безкрайно случайно се случват в рамките на една и съща седмица. Също така няма нищо общо с предстоящите избори и откритието на губернаторските партии и други зелени чорапи, че размиването на гласове и прехвърлянето им из разни проектчета върши страшна работа за тупкане на топката и безкрайното управление на служебни гълъби, обичащи всичко кремълско.

Радостно е, че живеем сред такива човеколюбиви „царе“, които обещават, че идват не да си връщат имотите, а да оправят народа. И оправят народа. И народът вече години наред си ходи царски оправен. И от благодарност насила – дет се вика! – тика имотите в ръцете на царя и той от немай къде си ги взима, а не че е дошъл за тях. Хвала! Аферим! Спасибо!

Не, не номерът с митниците и „Краун Ейджънтс“, дето си отидоха с 80 милиона по-богати и никой не разбра как и защо. Не това. Нито вкарването на #КОЙ в политиката, и това – не. Не, не… не става дума и за осемстотинте дни, които се превърнаха в седем хиляди и триста. Съвсем не.