Управителят на Националната банка на Словения: Приемането на еврото не означава по-високи цени

Управителят на Националната банка на Словения Бощян Васле коментира в предаването "120 минути" по БТВ, че за страната му първата асоциация за приемането на еврото и членуването в еврозоната е именно „стабилни цени“.

Спирачката за Шенген направи темата за приемането на еврото отново актуална. Защото евроинтеграцията за една страна се смята за завършена, когато тя стане част именно от Шенген и еврозоната. През седмицата у нас се проведе конференция, посветена на предимствата и възможностите за България от членство в еврозоната.

Еврото означава ли по-високи цени?

Не. Ще ви обясня. Вярно е, че в началото на процеса по преминаване към еврото имаше определено повишение в цените. Сега, поглеждайки назад, виждаме, че това повишение е било 0,3% за цялостната инфлация, което е ниска цена. За Словения това беше период на изключително стабилна и същевременно ниска инфлация.

Как го постигнахте? Саморегулиране, чрез задължаване цените на стоките да са евро и местната валута, или е необходимо допълнително регулиране?

Първо, още в подготовката за приемането на еврото извършихме много структурни промени и реформи в Словения, не само относно инфлацията и формирането на цените, но и за пазара на труда, конкуренцията, промишлената политика и структури. Тези приготовления за въвеждането на еврото ни помогнаха да стабилизираме цялата икономика, финансовите пазари, банковия сектор, като доведе до много добри години. След това по отношение икономически ръст, производителност на пазара на труда, а и, както споменах, за стабилност на цените.

Вие въвеждате еврото от 1 януари 2007 г., когато България става член на Европейския съюз. Светът тогава беше много различен. Сега, 15 години по-късно, как гледате на процеса по приемане? Какво се е променило в икономиката Ви?

Общото между тези три епизода е, че Словения се справи по-добре, благодарение на еврото. Сценарий без еврото най-вероятно щеше да е по-лош. Еврото за нас е като икономически щит – по-лесно е за дружествата ни да развиват дейност на европейския пазар. Знаете, че сме малка, много отворена икономика, износът ни възлиза на 85% от БВП, така че много зависим от случващото се. Да споделяме една и съща валута и парична политика, както и координирана фискална политика е много полезно за страната ми.

Вие ръководите Словенската национална банка. Имате богат опит и познания. Много хора, анализатори, твърдят, че във времена на висока инфлация е рисковано да се приеме еврото, защото то води до още по-висока инфлация. Вярно ли е? Как бихте отговорили?

Не бих се ангажирал предварително със схващания. Вярвам, че всяка история е различна и има три важни урока от моята страна за успешно преминаване през процеса и въвеждане на единната валута. Първо, необходим е политически консенсус, за да се извърши толкова мащабен и дългосрочен проект, който ще ангажира толкова много хора – в индустриите, в банковия сектор, правителство, централна банка, парламент, различни агенции. Втората стъпка е управление на процеса. Ние го ръководихме на най-високото възможно равнище. Управителят на централната банка участва заедно с министър-председателя и председателя на Народното събрание, защото въвеждането на еврото е обвързано с много законодателни изменения. Третият стълб е обществена кампания. Трябва не да убедите хората, а да им обясните защо е необходимо, да разясните какви ще са ползите от това, но и да сте честни, че ще има определени недостатъци, поне краткосрочно в периода на смяната. Това са съществени неща. Каквото и да става във Вашата страна или около нея, ако имате добре определен и управляван процес, ще пожънете успех.

Какво беше общественото мнение в Словения – бихте ли казали, че към датата на въвеждане на еврото, словенците подкрепяха решението или е имало такива, които са били против?

Имаше много широка подкрепа за европроекта в Словения. Вече споменах политическата подкрепа – почти всички партии от целия политически спектър подкрепяха този проект. Откакто въведохме еврото, не е имало нито една политическа партия, която да е градяла програма си върху позиция срещу еврото. Още по-важно, няма нито един политик, който да гради собствената кариера върху опозиция срещу еврото. Това е много важно. Второто важно е, че имаше широка подкрепа сред академичните среди, тоест професионалната общественост твърдо го подкрепяше, разбирайки още тогава какви са ползите за такава малка държава от това да се споделя единна валута. И третото беше подкрепата от широката общественост. Може би има конкретни причини и за това, а именно, че Словения е на границата с Италия, която вече използваше еврото, същото се отнася и за Австрия. Заради пътуването хората бяха запознати с тази валута.

Не беше нещо ново за тях.

Точно. Още повече, поради лошия ни опит с високата инфлация от бивша Югославия има значителна насоченост към еврото в икономиката ни. Някои по-големи сделки като покупко-продажба на апартаменти и автомобили така или иначе бяха в евро. От тази гледна точка ни беше по-лесно. Към момента на смяната, над 70% от словенското население подкрепяше еврото, а през последните 15 години подкрепата даже е нараснала. Хората пътуват, предимно към съседни държави, към Европа – и пак няма несигурност за обменния курс. А и от страна на правителството – достъпът до пазара на еврооблигации е отворен за нас, кредитните рейтинги тръгнаха нагоре, така че е по-лесно да набираме дълг на външния пазар. Навсякъде виждаме ползи от това, че сме част от еврозоната и използваме еврото.

Нека Ви попитам така – споменахте, че в Словения не е имало политици, които да градят кариерата си върху опозиция срещу еврото. Загубихте ли суверенитет след приемането на еврото?

Това е аргумент, който се появява при почти всеки дебат във всяка страна. От техническа гледна точка е вярно. Преди това можехме да определяме паричната политика на Словения, на територия с население от 2 милиона. Но така ли е наистина? Не мисля. Като малка държава няма как да имаш твърде различна парична политика в сравнение с тази на големите държави в еврозоната или тогава – цялата еврозона. Промяната е, че преди имахме повече независимост за паричната политика за една малка държава с 2 милиона население, а сега сме част от по-голямата общност в Управителния съвет на ЕЦБ, където съвместно решаваме паричната политика на 350 милиона европейци. Според мен по-скоро извлякохме ползи – имаме по-важна позиция като член на Управителния съвет, в сравнение със състоянието на малка, независима централна банка, която няма реалната власт да води собствена парична политика, защото е толкова обвързана с външна търговия и международните пазари, че не може да си го позволи.