Почитаме света Анна – покровителка на майчинството

На 9 декември православните християни честват зачатието на св. Анна – майка на Богородица, потомка на Аароновия род.

Както е записано в житието на светите богоотци Йоаким и Анна, те дълги години нямали деца, въпреки своя праведен и скромен живот, а както е известно, в много древни култури това се приема за наказание свише и знак за натрупани грехове. Анна и Йоаким постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба. Един ден Ангел Господен се явил пред Анна и я известил, че ще роди дъщеря Мария за спасението на света. Чувайки тези думи, тя дала обещание, че ще посвети момичето на Бога. Сторила го, заедно със съпруга си, въвеждайки 3-годишната си дъщеря в храма.

Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък или пак с магии да откраднат способността на кокошките да снасят яйца. Ето защо затварят домашните птици, а кравите предпазват, като мажат виметата с чесън. В тези езически ритуални действия има място и за мъжете – те не трябва да излизат извън селото, защото има опасност да ги омаят самодиви. На много места запалвали купчини с тор, за да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица.

Според поверието от днес започват родилните мъки на майката на Богородица. Затова младите и бременните жени не трябва да работят, за да родят по-лесно. В традиционния ни календар празникът се свързва и с нарастването на деня, тъй като по стар стил е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят започва да нараства ˮс по едно просено зърно“. В някои селища на Северозападна България вярвали, че на 9 декември завършват Вълчите празници – период опасен и пълен със забрани. В Търновско майките не работели, за да не боледуват децата им. Същият празник почитали и в Странджанско, но на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна. Обичаят е особено богат в Западна България и някои райони на Южна България. Момите гадаят дали ще се омъжат през следващата година като ритуално ˮзасяват” житни зърна в ново гърне с вода. Топят и клонки от ябълка или вишна. Ако до Сурваки житото поникне и клонките се разлистят, това е добра поличба и момата ще се задоми скоро.