„Дойдох тук, за да можем да му направим паметна плоча – достойна като за ангелче. Повярвайте ми, въпреки че на гроба му ще има плоча, аз зная, че нашето дете е живо. Живо е, защото живее в трима човека. Зная само едно – че когато прегърна някой от тях, аз ще прегърна него. Понякога се чудя защо когато органите на човек са в състояние да спасят човешки живот, защо близките му не го оставят да живее в някого, а трябва да ги заровят в земята да гният. Нищо не разбирам. Това е моята философия. Така разбирам аз възкръсването. Не да чакаме някога ние да възкръснем, а чрез това да дадем органите на детето на някого, няма значение дали е дете, или по-възрастен човек. Но да са годни. Защо трябва да ги хвърляме в земята? Затова ви благодаря, че му помогнахте да направим този паметник. И когато хората го видят, да кажат – трябва така да постъпваме умно, разумно, по човешки. Нима лекарите не вършат същото? Пожарникарите спасяват живот, спасителите спасяват живот. Нима ние обикновените хора не можем да направим, когато имаме възможност за това? Можем! Просто се иска да си преглътнем сълзите, сърцето ни да подейства по някакъв друг начин. Да послушаме разума и да постъпим правилно. Затова съм тук и благодаря отново, че може би ви и разстроих“, каза тя.