Бащата на Пеевски измисли как да преборим корупцията

Ако сигнализиращите за корупция получават награда за това - материална награда, тогава борбата с корупцията ще потръгне. Това твърди в своя пространна статия Славчо Кънчев, известен като бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина", добавя Кънчев.

"Дефектът в законодателството за борба против корупцията у нас, първоначално във вида на Наказателния кодекс от времето на Народна република България, останал в действие в началните години на т. нар. "преход" след 10 ноември 1989 г., включително и на най-новия вариант на съответната норматива база е, че липсва материалният интерес на евентуалните осведомители за извършени корупционни престъпления и в по-общ план за ощетяване на държавата", пише Кънчев.

В статията си, той дава аргументи, че не е открил топлата вода и посочва идеята за т.нар. wistleblower в законодателството на Великобритания и САЩ. Кънчев твърди, че през 1318 година крал Едуард ІІ предлага една трета от глобата да се плаща на този, който съобщи за злоупотреба от страна на държавни служители т.е. корупция. Впоследствие тази идея се развива в англосаксонското право - награда за този, подал сигнала на база възстановеното от предотвратената заради корупцията вреда. "

Бащата на Пеевски дава и друг пример: "Гражданската война в Съединените американски щати (1861–1865 г.) е белязана с измами на всички нива на държавното управление, както във федералните служби, така и в администрацията на въстаналата Конфедерация. По време на войната, безскрупулни доставчици продават на армията на Съюза грохнали и немощни коне и мулета в лошо здравословно състояние, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, освен другите измамнически действия.

В своя Закон за борба с користната помощ в интерес на една от страните при съдебен спор и срещу практиката на подкупване на съдии, крал Хенри VІІІ през 1540 г. постановява обикновени информатори да имат право да завеждат дела в известни случаи, когато става въпрос за претенции относно поземлена собственост.

Ето защо Конгресът на САЩ одобрява Закон срещу фалшивите претенции. Идеята на закона е, че който доставя стоки или извършва услуги на държавата, които не отговарят на заявените количества или на изискуемото качество, носи наказателна отговорност.

Този закон влиза в сила на 2 март 1863 г. и понеже е приет по време на президентстването на Абрахъм Линкълн, е наречен "Законът на Линкълн" (Законът срещу фалшивите претенции). Законодателният акт налага отговорност на лицата или компаниите (най-често федерални доставчици), които мамят при участието си в изпълнението на правителствени програми. Много важно е, че законът предлага награда, която е наречена "qui tam обезпечаване", която позволява на гражданите да завеждат дела от името на държавата и да им бъде заплащан процент от възстановената сума. "Qui tam" е абревиатура от латинската правна фраза "qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur" – "този, който започне дело в полза на нашия господар краля, както и за самия себе си".

Този закон е все още в сила в Република Ирландия, въпреки че през 1976 г. в Англия той беше отменен. Идеята за правото на един обикновен информатор да води съдебно дело когато са засегнати интересите на Обединеното кралство по-късно е пренесено в английската колония Масачузетс в Новия свят. Формулирано е като „глобите за измама при продажбата на хляб да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие измама и останалата част в полза на града, където е станала измамата“.