Диана Димитрова: Не желая нито стотинка от лицето, което искаше да ме убие преди пет години на терен

Разказа ми, че когато са разбрали кой е баща й, в академията отношението се е променило, но горчилката остава и тя сега напуска страната...

Билетите за снощи, днес, четвъртък (Ловеч) са продадени от месеци. Това не е ПР- акция, защото кариерата ми в момента е ТОП и от последната изложба продадох седем картини. Светослав Иванов се пошегува с думите ''ВързАла си годината''.

Но аз играя ИРИНА. Другата отговорност.

Бина Харалампиева избра мен. Всички знаете коя е тя. Тя ми се довери, защото знаеше, че ще се справя. 33 представления!!!

''Що все на мен?!'' днес знам отговора, защото някой трябва да направи първата крачка.

Аз съм популярно лице и нося ОТГОВОРНОСТ. Не желая нито една СТОТИНКА от лицето, което искаше да ме убие преди пет години на терен. Не желая нищо друго, освен МОРАЛНО възмездие.

Бъдете здрави и усмихнати и огромно благодаря на армията от добри хора, които ме подкрепят, защото ме познават.

Този път ще спечелим ВОЙНАТА!

Добро утро, мили хора. Днес се наспах след осем дни и реших да напиша следващите редове.Тази седмица, която отмина, беше най-кошмарната в живота ми, защото е еманация на преживяното насилие цял живот. Това написа в профила си във "Фейсбук" актрисата Диана Димитрова, която наскоро призна за преживян преди години побой, но отказа да посочи името на извършителя.

Мой бивш приятел ме попита ''Що все на тебе, бе, човек?!'' Когато исках да се развивам в рисуването, а той искаше деца и да се оженим, след връзка година и девет месеца, аз не бях готова и избрах да бъда студент. Защото да създадеш дете е най-голямата отговорност! Мечтата ми беше НХА и ме приеха. Първа по успех, графика. Той продължи да работи в ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност“). През годините той се ожени и сега има две прекрасни деца. Разбира се, останахме много близки, защото той е истински добър и справедлив човек.

През годините съм говорила във видео интервюта за насилието наложено ми психически по време на обучението ми в НАТФИЗ, където отново ме приеха първа по успех. И това е факт. Човекът, който се подписа на изпитите, после ме смачка, но отидох с адвокат. Преборихме се, заедно.

Тази година разбрах, че липсата на желанието ми да стигнем до съд, е довела, агент ВАСИЛЕВ да пусне пипалата си, като октопод в тази уж, национална академия. Часове преди да изляза на живо в неделя по BTV в 120мин, говорих с момиче-колега, която каза, да, аз бях при него, заради него, сега напускам България. Нейният татко е бил известен журналист, светла му памет.

Снощи ''ТЮТЮН'' в ТБА, София за първи път беше гледан от масово толкова млада публика. Децата сега в училище изучават романа на Димитър Димов. Тази вечер играем отново, а представлението е сложно, не е халтура. Колегата ми Калин Врачански, снощи игра с температура, но никой не разбра от публиката. Никой не разбира, какво ни е на нас, защото сме професионалисти и стане ли 19ч., ние излизаме на битка, излизаме на сцената, излизаме наивни, чисти, защото вече не сме НИЕ, и няма място за болести. Ти, артиста, имаш мисия.