България с двойно повече износ на етерични масла през последните пет години

Данните от доклада сочат, че процесът на излизане на производители от сектора на етерично-маслените култури ще продължи и през пазарната 2022/23 г., докато площите се стабилизират на здравословни нива.

"Оцеляването на лавандулопроизводството в България минава през задължително намаляване на засадените площи. Въпрос на държавна политика и намеса е този процес да протече по-малко болезнено за селскостопанските производители. Например, промяна в държавната политики от предоставяне на субсидии за засаждане, към предоставяне на субсидии за изкореняване би била по-лесно приета от производителя. Ако държавата не се намеси и не промени политиката си - пазарът ще наложи своето. Свръхпроизводството ще доведе до спад на цените под себестойност и неизбежни загуби за лавандулопроизводителите", каза Константин Шаламанов, изпълнителен директор на "Лавена" АД и член на УС на "Дестилирано в България".

Износът на етерични масла от България се ускорява значително и достига 700 тона за календарната 2021 г. Около 11 на сто от това количество е реекспорт, което означава, че маслата с произход България на международните пазари са достигнали 621 тона, като основната част е лавандулово масло. Това показва докладът "Производство на етерично-маслени култури и масла 2022", изготвен от "ИнтелиАгро" по поръчка на Сдружение "Дестилирано в България", получен днес в БТА.

Въпреки трудната 2022 г., белязана от войната в Украйна и от високата потребителска инфлация, данните показват, че България продължава да бъде един от основните производители на лавандулово и розово масло в света. В същото време обаче, секторът е изправен пред редица предизвикателства.

Другият емблематичен сектор – лавандулопроизводството, също преминава през труден период. Глобалният пазар на лавандула и лавандин се намира в дисбаланс и са налице всички сигнали за свръх предлагане. Производството на лавандулово масло в България също е на исторически връх. Данните сочат, че при реколтирани над 68 хил. тона цвят и рандемани от 80-100 кг цвят за 1 кг масло са произведени 600 тона масло по най-консервативни оценки. Цените на вътрешния и външния пазар продължават да спадат, а търсенето се забавя. В същото време спадът в площите в България, който е 16 на сто на годишна база, не е достатъчен, за да балансира пазара. В допълнение добрите климатични условия са довели до над 50 на сто ръст в добивите на масло от единица площ.

Наред с всички сътресения на пазара, индустрията е изправена и пред друга заплаха – преразглеждането на европейското законодателство относно класификацията на опасните химикали. Съгласно регламента на ЕС, определени химични молекули, присъстващи в етеричните масла, ще бъдат количествено определени, класифицирани и етикетирани като опасни.

Противоречиви са мненията на бранша относно въздействието на въведения през 2020 г. Закон за розата, както и за ролята на държавата в сектора. През последните три години (от 2019 досега), площите с маслодайна роза са се свили с едва 9 на сто, което не е достатъчно, за да се стабилизира секторът, смятат анализаторите от "ИнтелиАгро". Количествата цвят, необходими за преработка, могат да се добият от по-малко площи, които да се отглеждат по-ефективно. Това потенциално би спестило и работна ръка.

Свръхзапаси се наблюдават и в сектора на нишовите масла. В началото на 2022 г. запасът от масла, различни от розово и лавандулово, е бил около 18 тона. Изправени между растящите разходи за производство и несигурните пазарни перспективи, производителите на нишови масла също се отказват или свиват производството си. Процесите се наблюдават при производителите на лайка, маточина, хизоп и др.

След две трудни години при розопроизводителите се наблюдава положителна тенденция и излизане на печалба, след като търсенето на розово масло се активизира и изкупните цени на маслото нараснаха с 60-70 на сто. Проблемите в сектора с работната ръка и грижата за насажденията обаче продължават да се задълбочават. Растящите разходи за отглеждане – торове, препарати, горива, както и ниските изкупни цени на розовия цвят през кампании 2020 и 2021 демотивираха производителите, в резултат на което много насаждения са занемарени. Това води до добиви на цвят от единица площ значително по-ниски от технологичните, съответно и до по-ниски финансови резултати от единица площ.