Възраждането на някои видове съживява екосистемите

Бизони

Морски видри

Сиви вълци

Често принудени да изследват последствията от изчезването на даден вид, учените понякога имат възможност да разгледат противоположния феномен - когато видове, които са били на ръба на изчезването, преживяват грандиозно възраждане, съобщи БТА.

Амарок Вайс, биолог и активист за защита на вълците в Центъра за биологично разнообразие в Аризона, оприличава екосистемите на плътен гоблен. "Когато дърпаме някои нишки, разхлабваме гоблена", каза тя пред Франс прес.

Бизоните предпочитат да се хранят с трева и по този начин оставят повече място за цъфтящи и бобови растения. Това от своя страна позволява на множество видове птици, насекоми и земноводни да се размножават.

Броят им намалява от около 30 милиона до едва няколкостотин в края на 19-и век, когато правителството на САЩ прави опит да изкорени бизоните от Големите равнини, където живеят индиански племена, разчитащи до голяма степен на добитъка за оцеляването си.

В исторически план морските видри са се срещали от мексиканския полуостров Баха Калифорния до Аляска, Русия и Северна Япония. Ловът им през 18-и и 19-и век обаче води до унищожаването на вида, наброявал по това време около 300 000 екземпляра.

В калифорнийските естуари морските видри балансират популациите на раци, което от своя страна води до завръщането на морските охлюви, хранещи се с водорасли. По този начин се поддържа важна растителност - обикновената морска трева. Лехите от нея се смятат за "морски развъдници" за млади риби и освен това допринасят за намаляването на ерозията на крайбрежната ивица.

В средата на 20-и век в САЩ, с изключение на Аляска, е имало по-малко от хиляда сиви вълка, докато преди пристигането на европейците на тази територия са бродили най-малко 250 000.

Въпреки че някои индиански племена почитат вълка, той е демонизиран и изтребен от европейските заселници, които започват да пристигат през 16-и век.

Ето няколко примера от Северна Америка:

Изследвания, направени през 70-те години на миналия век на Алеутските острови край бреговете на Аляска, показват, че морските видри са допринесли за опазването на видовете гигантски водорасли, поддържайки в равновесие популацията на морските таралежи, които се хранят с тях, казва Джес Фуджи, ръководител програмата за морски видри в аквариума на залива Монтерей, Калифорния.

Изследванията показват, че подобно завръщане на така наречените "ключови" видове - тези, които играят важна роля в своята среда, е жизненоважно за здравето на екосистемите.

Историята на американските бизони е тясно свързана с тъмната страна на САЩ и ранната им история.

Повторното въвеждане предотвратява разпространението на лосовете, като не позволява на едрите копитни животни да опустошават растителността, която осигурява важен материал за гнездата на птиците и язовирите на бобрите.

Пълното им изчезване е предотвратено през 70-те години на миналия век с приемането на закон за "застрашените видове", благодарение на който тези хищници се завръщат в някои части на страната.

През 90-те години на миналия век правителството на САЩ въвежда повторно вълци от Канада в известния национален парк "Йелоустоун".

С копитата си бизонът освен това разорава почвата, като по този начин улеснява растежа на растенията и разпръскването на семената.

Смята се, че понастоящем около 20 000 бизона бродят в САЩ в "защитени стада".

Смятана доскоро за напълно изчезнала от бреговете на Калифорния, малка оцеляла популация от 50 морски видри спомогна за възраждането на вида в региона, който понастоящем наброява около 3000 от тези водни бозайници.