Германският президент: Призивите за прекратяване на огъня са несериозни

Г-н президент, това, на което сме свидетели в момента в Украйна, има твърде малко общо с конвенционалните методи за водене на война. Това, което се случва, е война срещу цивилни граждани. Защо Путин прави това и какво променя то за нас?

Германия помага на Украйна с оръжейни доставки, но Киев все още чака бойни танкове, които Берлин не изпраща. Не е ли тази атака срещу цивилни граждани причина за преосмисляне на германската политика по този въпрос?

Какви начини за излизане от тази война виждате? Как може да изглежда решение, което е приемливо и за двете страни?

"Всички призиви за прекратяване на огъня са несериозни. Сключването на примирие в този момент би означавало да се признае една извършена несправедливост", каза германският президент Щайнмайер пред "Дойче Веле".

Във връзка с падналата наскоро ракета на полска територия, доколко се опасявате, че войната, която се води в Украйна, ще се прехвърли и вън от границите ѝ?

Г-н президент, Вие знаете кои са хората в Москва, които подстрекават към война. От години Путин говори открито за намеренията си спрямо Украйна. По-рано, подобно на германското правителство, вие не го приемахте на сериозно. А сега какво ще кажете за факта, че Путин заплашва да използва ядрени оръжия?

Франк-Валтер Щайнмайер: Не съм съвсем съгласен, че ставащото няма отношение към войната. Мисля, че това е част от военната стратегия на Русия. Това е не само брутална война, която се води срещу украинската армия, но и - това става все по-очевидно с наближаването на зимата - брутална атака срещу критичната инфраструктура и, разбира се, срещу цивилното население. Знаем, че разрушаването на инфраструктурата за отопление и електроснабдяване ще обрече хората в Украйна на студ и тъмнина. И това не е случаен страничен ефект, а изглежда е част от руската стратегия за поразяване на цивилното население с цел изтощаване на страната. Трябва да се противопоставим на това. Трябва да помогнем на украинците и да гарантираме оцеляването им през тази зима.

Щайнмайер: Смятам, че позицията на Германия по този въпрос се е променила. И това се отнася не само за правителството, но и за цялото население на страната, което за няколко месеца осъзна, че онова, с което сме свикнали по отношение на сигурността в Европа, вече не е гарантирано. В резултат от това германското правителство взе решение за огромни допълнителни разходи за отбрана, включително за по-добро оборудване и екипировка на Бундесвера. И сега ние наистина подкрепяме Украйна не само хуманитарно, финансово и икономически, но и до голяма степен военно.

Щайнмайер: Всички призиви за прекратяване на огъня сега са несериозни. Защото сключването на примирие в този момент би било по същество признаване на вече извършена несправедливост. То би означавало Русия да запази окупираните територии. Това ще означава, че може да се нарушават граници, да се пренебрегва международното право и да се завзема суверенна земя – че всичко това е позволено. А това не може да бъде резултат от прекратяването на огъня. Затова, за съжаление, трябва да кажа, че в момента не виждам изход.

Щайнмайер: Първо, бих поспорил дали заплахата не е била възприемана сериозно. Ако погледнете периода след 2014 година, европейските правителства се опитаха не само да поддържат примирието, но и да го използват като пролог към мир. За тази цел бяха подписани споразуменията от Минск, които обсъдихме с тогавашния украински президент Порошенко.

Щайнмайер: Силно се надявам, че това може да бъде избегнато. Надеждата ми се засилва и от изключително предпазливата реакция не само на САЩ, но и на НАТО като цяло. Непосредствено след случилото се в Източна Полша между американския и полския президент имаше най-тясна комуникация. Генералният секретар на НАТО реагира незабавно, като посочи, че първо трябва да се разследва ситуацията, а после да се оценяват реакциите. Мисля, че това свидетелства за благоразумието от страна на НАТО, както и за това, че съществуват минимални контакти с Москва на военно ниво. Там, където съществуват подобни контакти, те следва да се използват и от двете страни.

Второ, що се отнася до руските заплахи за използване на ядрени оръжия, те са недопустими. В края на краищата сега се полагат усилия за това ядрените оръжия да станат излишни за целия свят. Заплахата за използване на ядрени оръжия е не само неоправдана, но и противоречи на целия ни историческия опит, тя е неприемлива. Това е следващият етап от ескалацията на тази война от страна на Русия. Ядрените оръжия не бива да се използват и мисля, че това е мнението на мнозинството по света. Това пролича и на Срещата на върха на Г-20 в Бали, където всички единодушно осъдиха дори заплахата за използване на ядрени оръжия, да не говорим за реалното им използване. Ясно послание, което, надявам се, ще бъде разбрано в Москва.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер осъди атаките срещу критичната инфраструктура и цивилното население в Украйна като част от военната стратегия на Русия, нарече заплахите с ядрено оръжие неприемливи и обясни защо все още не могат да бъдат формулирани гаранции за сигурността на Украйна.

Освен това смятам, че германското правителство е избрало онзи вид подкрепа, от която се нуждае Украйна. Акцентът върху противовъздушната отбрана, защитата от безпилотни летателни апарати и особено от ракетни атаки беше точно това, което трябваше да се направи. 60-70% от руските ракети се унищожават успешно от украинската армия, също благодарение на германската военна подкрепа.