Вили Лилков (историк): Паметникът на съветската армия е умъртвил огромно пространство около себе си

Паметникът на съветската армия буквално е умъртвил едно огромно пространство около себе си, заяви политикът и историк Вили Лилков на дискусия за съдбата на Княжевската градина, организирана от него, от писателя и общественик Захари Карабашлиев и от философа и журналист Тони Николов, предаде БТА.

Вили Лилков направи преглед на историята на Княжевската градина и каза, че тя е по-скъпа и по-ценна от "този строеж", както той определи Паметника на съветската армия. Княжевската градина трябва да бъде разглеждана не като квартална градинка, а като развиваща се заедно с устрема на София да се присъедини към европейските столици, прекъснат през 1954 година, каза той.

Лилков припомни, че мястото преди 1880 г. е било известно като Стамболова ливада и се е намирало извън пределите на града. Там са се организирали ледени пързалки, посочи Лилков. След 1880 г. княз Батенберг решава да я превърне в градска градина. През 1887 г. Фердиданд решава да създаде там Ботаническа градина, а по-късно и зоопарк. През 1903 г., Георги Фингов, архитект, майстор на сецесиона, изработва красивите каменни стълбове, с които е оградена Княжевската градина. По време на Втората световна война там е позиционирана съветска зенитна батарея, а след това е издигнат и паметникът на съветската армия.

СОС взема решение за премахване на паметника още през 1993 г., но то и до днес не е изпълнено, припомни Малина Едрева. Тя каза, че държавата трябва да вземе политическото решение за съдбата на паметника. Едрева припомни многократните усилия на Столичната община за получаване на становище от Министерството на културата по казуса. Поискали сме и от областния управител да се произнесе и да предложи стъпки и решения, каза Едрева.

Главният архитект на София Здравков Здравко Здравков съобщи, че в Княжевската градина има два частни имота, които доскоро се ползваха като паркинги. Като първа задача, по думите му, е връщането им на Столичната община. Според Здравков Княжевската градина не се посещава от много хора, защото няма какво да ги задържи там. Той припомни, че решението за градината е конкурс, в който да се включат авторитетни архитекти от чужбина. Само така според Здравков ще се изгради цялостна концепция за пространството.

Към това мнение се присъедини и Трайчо Трайков. „Градината си върна името, но не си върна духа“, заяви той и предложи да се обоснове искане от страна на Столична община до областния управител на София Паметникът на съветската армия да бъде деактуван като държавна собственост и да стане собственост на Столичната община. Участниците в дискусията обаче, предимно общественици с десни възгледи, се обявиха категорично против организирането на конкурс преди държавата да се е произнесла за премахването на монумента.