Златна монета доказва, че "фалшив" римски император е бил истински

Древна златна монета доказва, че римски император от трети век, смятан за измислен герой, наистина е съществувал, твърдят учени, цитирани от БТА.

Смятало се е, че е фалшификат, но въпреки това е била заключена в шкаф в музей.

Сега учени установяват, че по нея има следи от надраскване, видими под микроскоп. Те доказват, че е била в обращение преди 2000 години.

Проф. Пол Пиърсън от лондонския Юнивърсити колидж, който ръководи изследването, каза пред Би Би Си нюз, че е удивен от откритието.

Професор Пиърсън обаче се усъмнява, когато вижда снимки на монетата, докато проучва книга за историята на Римската империя. Той успява да различи драскотини по повърхността ѝ, които смята, че може да са причинени, докато е била в обращение.

Специалистът се свърза с музея на университета в Глазгоу, където монетата се съхранява заедно с още три от оригиналното съкровище, и иска разрешение да я изследва.

Заедно с колеги от Глазгоу Пол Пиърсън изследва и четирите монети под мощен микроскоп. Потвърждава се наличието на драскотини, които отговарят на такива, получавани обичайно в портмонета.

Химическият анализ също показва, че монетите са били заровени в земята стотици години.

Изследователите смятат, че Спонсиан е бил военачалник, принуден да се обяви за император на най-далечната и трудна за защита провинция на Римската империя, наречена Дакия.

Тази теория би обяснила защо монетите не приличат на тези от Рим, е заключението на експертите.

Монетата, която е в основата на историята, е част от малко съкровище, открито през 1713 г. Смята се, че е истинска римска монета до средата на 19-и век, когато експерти започват да подозират, че може да е изработена от фалшификатори по онова време заради грубия дизайн.

Заобиколен от врагове и откъснат от Рим, той вероятно е поел върховното командване в период на хаос и гражданска война, защитавайки военното и цивилното население на Дакия. Спонсиан бил начело до възстановяването на реда, а провинцията била евакуирана между 271 г. и 275 г., казва Йеспер Ериксон, който е от изследователския екип.