Христо Казанджиев за novini.bg: Към замърсителите на околната среда у нас се проявява престъпна толерантност

Христо Казанджиев /вдясно/

Не бива да се забравя, че бъдещето на въглищните централи е в зависимост от развитието на ядрената енергетика. Също, че недай си Боже от авария на някой от блоковете!

Това е важно да се направи, преди да се закриват каквито и да е енергийни мощности.

Подписана ли е смъртната присъда на нашите ТЕЦ-ове, предвид това, че до 2026 година трябва да затворим 40 на сто от въглищните централи, според ангажиментите ни по Плана за възстановяване и устойчивост? Какви ще са последствията за хората от региона, където се предвижда закриване на енергийни мощности? Разговарям с Христо Казанджиев, петролен инженер , специалист в сферата на подземните природни богатства. Член е на УС на Българския енергиен и минен форум. Практиката му в енергийната сфера е над 45 години.

Без съмнение стабилното производство на електроенергия в България, е гаранция за по-комфортен живот на нашите съграждани. Доставките на природен газ също в известна степен са гарантирани. Това ни успокоява за възможността преминем сравнително спокойно през този есенно-зимен период. Притесненията в това отношение са не основателни. Искам да подчертая също така, че обществото ни в известна степен е отговорно за бъдещото развитие на комплекса „Марица Изток”. То трябва да е непримиримо към замърсителите на околната среда. България трябва да се изчисти и да постигнем въглеводородна неутралност.

В тази връзка е от изключителна важност за България да започне реализацията на проект за национална енергийна стратегия, който да оцени всички възможни варианти за гарантиране на сигурността на енергетиката. Това е крайно належащо преди да се вземат окончателни решения в една или друга посока.

Действията в тази посока демонстрираха, че енергийната сигурност е много крехка и е твърде рисковано да започне масирано закриване на електро генериращи мощности, в.т.ч.и свързаните с добива на въглища. Примерите са много, известно е и какви ще бъдат последствията. През тази зима сигурността на енергийните доставки е нарушена, поради събитията в Русия и много страни, в т.ч. и България са изправени пред необходимостта от това да наваксат дефицита от енергия от собствени източници. В тази връзка бъдещето и съдбата на комплекса „Марица Изток” трябва да бъдат преосмислени, за да бъде удължен периода на неговата работа до момента, в който България постигне онази сигурност на доставките, която гарантира развитието на икономиката и комфортното съществуване на българските потребители. Така че по мое лично мнение, е твърде прибързано да се твърди, че смъртта на „Марица Изток” е предопределена. Процесът трябва да е бавен и постепенен към преминаване на зелена енеригия. Важно е да се съблюдава сега работата в централите да е природосъобразна и да не замърсява околната среда. Да се минимализира природния отпечатък, да се прилагат нови технологии и нови подходи. Ние трябва много сериозно тук да преосмислим бъдещето на комплекса, като същевременно се предприемат и някои предварителни стъпки към изпълнение на поети ангажименти, най-вече като се пристъпи към закриването на морални остарели генериращи мощности от типа на „Брикел”, на ТЕЦ „Марица 3” в Димитровград, в Бобов дол, в Гълъбово и още няколко други подобни централи.

Напълно коректно се поставя въпросът за съдбата на хората от регионите, където е предвидено закриването на енергийни мощности. Не е тайна, че закриването на „Марица Изток”, независимо от проектите за реверсификация като индустриален парк или пък производство на зелена енергия, ще доведе до много сериозни катаклизми в района на Стара Загора. Известно е, че хората там разчитат на съществуването на централата за своето оцеляване, битуване. Но аз пак подчертавам, че закриването е твърде прибързано. България и ЕС не са готови за ускорен преход, за какъвто се настоява. Трябва да започне постепенно закриване на не модернизираните мощности, които замърсяват околната среда, а не към тях да се проявява престъпна толерантност.