Няма мерки срещу инфлацията, няма и пари в бюджета - само политическо говорене

Икономистът Пламен Иванов заяви, че едва ли някой е очаквал по-различен резултат от среща на Тристранката. По думите му у нас има политически хаос и няма формиран бюджет.

Трите законопроекта за вдигане на пенсиите през следващата година не срещнаха подкрепата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Защо няма единомислие по доходите на възрастните хора?

Пламен Иванов смята, че доста мерки, които се взеха в спешен порядък, са неефективни.

Според нея има усещане за предизборна ситуация и опасност от политически наддавания, което не е добър вариант за правенето на държавния бюджет.

Той е на мнение, че политическата нестабилност дава няколко процента ръст на инфлацията. Според него следването на някакви стъпки ще доведе до спиране на растежа ѝ, а не на намаляването ѝ.

"Беше малко повече политическо говорене. На политическото представителство явно най-силният му инструмент е Изборният кодекс, защото само за това се говори", отбеляза Иванов в студиото на "България сутрин".

"Добре е, че се състоя социалният диалог, но съм учудена, че се дават такива предложния, без да тече бюджетна процедура. Такива мерки се планират в бюджетната рамка на държавата. Прогнозите за бюджета до края на годината не са много добри. Прогнозите за дефицита в държавния бюджет за 2023 г. никак не са добри. Служебното правителство не желае да внесе нов бюджет за 2023 г., което значи, че в тази рамка трябва да се разполагаме", коментира бившият социален министър Христина Христова пред Bulgaria ON AIR.

"Минималната работна заплата е минималната цена на труда. Нека обезщетението на майките да бъде поне минималната цена на труда. Майката не е задължително да остане в отпуск по майчинство и през втората година. Правилно е жените да имат право на избор", посочи Христова.

"Наливаме едни пари в обращение, които няма да доведат до антиинфлационна мярка. Трябва да спре политическият оттенък на икономическа мярка. Формираме допълнителен марж на печалбата на даден отрасъл. Мерките трябва да се фокусират експертно", коментира икономистът.

"Намалявайки цената на енергоресурсите, би трябвало да се отрази на цените в България. Не е ясно дали и кога ще стане. Време е да говорят експерти, а не толкова кой ще даде повече. Трябва да има производство, за да се вдигнат доходите, не да взимаме заеми. Борбата срещу инфлацията не е с политическо говорене. Трябва да увеличим нашата покупателна способност", категоричен е икономистът.

"Получава се очерняне на българския работодател. Не всички работодатели са измамници и печелят на базата на труда на своите служители. Неадекватно увеличение на минималната или средната заплата ще доведе до подсилване на сивия сектор, освобождаване на хора и назначаване на 4 часа", предупреди Иванов.

"Учудвам се, че в момента не се дебатира комплект от мерки за намаляване на инфлацията. Няма място за успокояване. Не се работи върху мерки. Трябват балансирани мерки за бизнеса и домакинствата, не трябва да се дават предимства. Прекрояват се правила и това удря по финансовата устойчивост на пенсионно-осигурителната система", каза още Христова.

Тя подчерта, че мерките трябва да бъдат целенасочени и да се види с какво може да влияе държавата. А един от лостовете е минималната работна заплата, но регионалните различия са много големи. По думите ѝ социалните партньори у нас трябва да се научат да намират консенсуси.