Издирвали 5 деца като Сашко, но откривани още в първия ден

Криминалният психолог Тошко Тодоров: Врачки и баячки да се ограничат

Кристина Борисова, майка на различно дете: Търсете около водоеми, мислете за любимите му места

Полицията е издирвала пет дечица като Сашко - с аутизъм, за последните четири години. Всички случаи са завършвали щастливо, като момчетата и момичетата са били откривани още в първия ден.

„В повечето случаи става въпрос за намеса на близки хора или на хора с криминално минало, които могат да посегнат на дете, за да прикрият друго престъпление. Такъв пример са педофилите“, допълни Тодоров.

„Не съм броил случаите на изчезнали деца с някакви заболявания, по които съм работил. Всички са тежки. По този със Сашко не съм ангажиран, но виждам, че се хвърля сериозен ресурс и на служби, и от доброволци. Има обаче някои, които искат своите 5 минути слава - врачки, баячки и с мними контакти с невидими и неведоми сили объркват издирващите. Нека се ограничат. Най-малкото се изисква разход на време и енергия да се проверяват сигнали, които не са съществени. Знаем, че удавник и за сламка се хваща, но под силен стрес е нормално човек да се опитва да провери всичко“, коментира криминалният психолог Тодор Тодоров.

„Обикновено децата изчезват по три причини. Или става въпрос за престъпление, извършено от случаен човек, или от роднина. А третият вариант е нещастен случай. Мисля, че при Сашко, ако беше нещастен случай, до момента все нещо щеше да се намери. По-скоро смятам, че нещо се е случило, което да възпрепятства откриването му“, коментира криминалният психолог Тодор Тодоров. Един от най-болезнените му случаи е с малкия Веско, който ще остане завинаги на 7 г. Момченцето аутист изчезна през 2010 г. от Нови Искър. Родителите му и полицията, доброволци и приятели го търсиха, но без успех. След месец тялото му беше открито в Искър. Не бяха открити следи от насилие.

Дете със или без аутизъм може да издържи и повече от 5 дни, ако има вода и място, на което да се приюти нощем, смятат криминалисти. Категорични са, че не спират издирване на момче или момиче до постигане на резултат. Според тях в такива случаи най-важна е комуникацията с родителите, които познават най-добре детето си.

Криминалисти споделят, че само едно от въпросните пет деца е момиче и то било в малък провинциален град. Три от момчетата са от София, последното е от Бургас. Служителите обаче са категорични, че има стотици случаи на изчезнали деца с аутизъм, които обаче не са подавани от родителите за издирване. Причините са, че близките сами знаели как и къде да ги търсят. „Всеки от случаите сме го преживявали много лично. И вие знаете как звъним късно вечер, за да ви молим вас, журналистите, да публикувате съобщение за изчезнало дете. Последният беше наскоро за едно момче на 17 г. Открихме го в рейс, с който се е движел почти всеки ден с майка си“, спомниха си полицаите.

Криминалисти, работили по случаите, коментираха, че децата с аутизъм са били откривани винаги на познати за тях терени и на обществени места. Криминалният психолог Тодор Тодоров пък заяви, че доброволците и издирвачите, които сега търсят Сашко, не бива да крещят името му, да го гонят или да му ръкомахат, пише Телеграф.

По думите им в другите случаи децата също имали особености и стереотипи на поведение. Повечето не се крият, не тичат, а се движат с нормална крачка. Използват познати пътеки и ги намират на любимите им места. „Едно момченце на 15 г. го открихме в центъра на парка „Заимов“ до една от статуите. Просто я гледаше. На никого от хората не му беше направило впечатление“, разказаха униформени.

По думите му доброволците, които опитаха да набият бащата на Сашко, не са действали нормално. „Те са доброволци. Никой не ги е накарал насила да идват. Трябва да си направят добра организация, за да е ясно къде е проверено, къде не. Това, че на едно място е проверено днес, не е гаранция, че утре там няма да се намери нещо“, допълни той.

Търсенето около водоеми със сигурност е едно от задължителните места за проверка, заяви Кристина Борисова, старши експерт „Връзки с обществеността“ към общинския съвет в Русе и майка на дете аутист. „Близки и роднини трябва да мислят в посока кои са любимите места на детето. На моята Емма любимото й място е молът в Русе и се е случвало да ме хване за ръка и да ме води натам пеш, дори да сме много много далеч оттам. Ако Александър има чувство за ориентация, е напълно възможно да иска да отиде до някакво любимо място или място, на което знае, че има нещо любимо“, обясни още Борисова. „Нека обществеността се въздържа от критики и обвинения срещу бащата. Подобни коментари могат да ги направят единствено хора, които си нямат понятие какво е аутизъм и как се подхожда към дете в това състояние“, призова още Борисова.