Ушите ни писнаха от дърлянията между синдикати и работодатели относно поредно повишаване на минималната работна заплата. Всеки тегли чергата към себе си и най-малката грижа на всички тях, е за оцеляването на над 75 на сто от българите, обявили неотдавна, че вече трудно връзват двата края и едва си покриват месечните разходи. А те са предимно за „малката потребителска кошница”, за която инфлацията вече е близо 50 на сто.
държавата с най-голямото неравенство между сръх забогатели и много бедни хора.
За всичко това са виновни без съмнение всички политици, които българските избиратели пращахме във властта винаги с нови надежди, че този или онзи ще може „да ни оправи”.
Е, добре ни „оправиха”.
С днешна дата синдикати и работодатели предимно емоционално спорят за бюджета и размера на минималната заплата, която продължава да е 710 лв..
Заетите в частните фирми – кучета ги яли, ли?! От години у нас бизнесът прилича на изпосталяла крава, която всеки дърпа за вимето, ама на никой не иде на акъл да я пусне мално да попасе преди това.
Иначе е ясно, че навсякъде по света, не само у нас, има протести за заплати, които взеха да се топят със скоростта на светлината на фона на бушуващата световна и местна инфлация...
Разбира се, тези проблеми не засягат депутатите и политиците, които периодично си осъвременяват месечните доходи, несъразмерно високи за стандарта на средния поданик на държавата. Но както се знае, ситият на гладния не вярва, може само да го съжалява. Ако емпатията им не е съвсем закърняла, каквито обосновани предположения вече има.
В разкостена България през последните над три десетилетия, се оказва, че хората, които нямат никакъв финансов проблем в условията на галопиращата инфлация, са само 3,3 на сто. Не говорим за черногледство, а за това, че Евростат ни обяви за най-големите бедняци в ЕС и
Добре, но всички знаем, че синдикатите имат влияние предимно в държавните и общинските структури – администрация и предприятия. В частния бизнес трудно пробиват, а точно той изработва възнагражденията на стотиците хиляди чиновници в държавата. Работодателите – частници са притиснати от всички страни и им е трудно да вдигат заплати към момента, по признания на мнозина от бизнеса. И какво се получава? Цялата патардия към момента отново е за по-високи заплати в административните структури и малка част от миньорите.
И още, ако може статистиката да спре да ни облъчва с порочните си методи за изчисление на средни работни заплати, доходи на глава от семейство, разходи и прочее нереалности. Защото тези стойности чиновниците определят на известния принцип за свинското със зеле – за едни само свинското, за други само зелето, а общо – свинско със зеле.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)