Ако това ни е политиката, колко ли трябва да ни е велико цирковото изкуство?

Човек убива човек заради врата. Врата. Не защото откраднал жена му или запалил къщата му. Врата.

Кметът на Якоруда, който бил разследван за злоупотреби, е намерен мъртъв. С огнестрелна рана, с две дупки от куршуми в телефон. Най-вероятна версия: самоубийство.

Банда напада и обира инкасо автомобил. Екшън. Фалшиви номера, подпалени коли, следене, подготовка.

Едно дете от Перник не може да бъде намерено вече пети ден. Всички в интернет станаха дипломирани детски психолози, следотърсачи и криминалисти. Детето все още не е намерено.

Всичко това е ужасно и не трябва да съществува в новинарския поток никога. Но реалният свят е такъв какъвто е. Има ги тези неща. За съжаление обаче, нещо друго започна да отплува извън вниманието на българите, изморени от политически интриги и преливане от пусто в празно. Нещото е фактът, че месец и половина след изборите президентът все още влачи едни разтегнати във времето „консултации“ и не дава първия мандат за съставяне на правителство.

Защо на приказки и на дела пак е различно? Нали беше важно да има работещ кабинет? Беше важно да се намери формула в името на народа? Защо консултациите напредват със скорост две мисли на ден, три изречения на седмица? Така колко още време ще продължаваме? Ами, ако реши, че трябва да ги повтори, че не са се разбрали добре от първия път? Къде отиваме? Коледа?

Нова година? Пролетта? Двайсет и четвърта?

През това време: бюджет няма, увеличение на пенсиите няма да има, хората забравиха името на премиера, защото президентът взе всичко на ръчно управление, в болници и фирми се върнаха кадри на герберската власт, а уж Радев вдигаше юмрук срещу „мафията“ и намекваше, че тя е гербава също. Какво се промени? Нещо в Русия ли?

Междувременно, хората са постоянна жертва на страхова пропаганда, целяща да ги стресира, за да гласуват за популисти или изобщо да не гласуват. Какво става, когато хората са обстрелвани с послания, умишлено целящи паника? Убиват се един друг заради врата.

Когато в едно вътрешно министерство има повече политически чистки от звезди в небето и песъчинки на плажа, какво става? Става текучество на кадри, което прави такова течение, че се сменят корумпирана полицайка, помагала на някой дрогиран убил жени на „Черни връх“, с патрулка, дето пазила друг дрогиран, дето убил човек на пътя, с висш граничен полицай притискал фирма за подкупи, с дрогирани полицаи, хванати от колегите си и още, и още…

А, да – и имаме кражби като на кино.

...

Междувременно старите управляващи са намерили формулата да са „прави“, като се надвикват и говорят за „парапети“. Свалят нивото още повече, за да се харесат на масата и да дърпат фокуса встрани от корупцията. Ден да мине, друг да дойде, то тяхното не се губи, не са на власт и не носят отговорност, но техни кадри се върнаха по места на шефски постове, зимата е политически тежка, но те не вадят кестените от огъня, на завет са, а интересите за защитени. Ох живот, здравей, здравей.

Хората, нахъсани от ужасите, с които ги заливат, отвратени от политиците, които все повече приличат на заядливи пияници от хоремага, се отказват от това дори да се НАДЯВАТ на разумност в управлението, обръщат гръб и на избори, и на опити за сформиране на гражданско общество, събират багажа на децата си и ги пращат в чужбина.

Политици, които умишлено нахъсват хората да си мислят, че диалогът в държавата е викове и насилие, придворните им медии, които усилват същото послание, в същото време заливането с къде реални, къде измислени проблеми, за да се стресира масата, води до апатия какво се случва на политическата сцена (за да може мафията да си управлява), както и до агресия вътре в самата маса, на хората помежду си (дреме ѝ на мафията за хората).

Спасението е в нашите собствени ръце, но ще ви убия оптимизма: едни от най-четените новини са, че Сузанита е родила и че Алекс Богданска се гушка с нов мъж.