Проф. Сашо Пенов: Рейтинговата система е едно от най-добрите неща, които се случват в последните години

"Има по-добра реализация на завършилите, подчерта пак той и добави, че тази система е с важно значение, защото чрез нея могат да се реализират целите.

Актуализираните данни в системата също така показват продължаващо повишаване на дела на чуждестранните студенти в България, както и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.

Това заяви на брифинг служебниятминистър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.

"Рейтинговата система на висшите училища в България е една от най-добрите в света и тя е създадена с идеята да ориентира кандидат-студентите в кое висше училище и в кое професионално направление да изберат да учат, както и какви са техните перспективи за обучение и за реализация".

54% от завършилите висше образование се реализираха в сфери, които дори не изискват такова. Затова е важно да се разработват механизми, които да кореспондират с пазара на труда. Към момента има постъпили данни за реализирани успехи към Министерството на образованието.

"Личното ми убеждение е, че рейтинговата система е едно от най-добрите неща, които се случват в последните години. Тя спомага изключително много на учители и кандидат-студенти. Рейтинговата система е от изключителна важност и за факултетите."

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите. „Св. Климент Охридски“ е университетът с най-много действащи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. Рейтинговата система е изготвена по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“.

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%, „Теория на изкуствата“ – 54%, „Изобразително изкуство“ – близо 43% и „Администрация и управление“ – близо 42%.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2634 лв.) и „Металургия“ (2510 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.). Сравнението спрямо миналата година показва, че първите по облагаем доход имат увеличение на заплатите с 400-500 лв..

Най-много действащи студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 999, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 висши училища. В Софийския университет се обучават повече студенти отколкото в 22-та университета с най-малък брой студенти в страната, взети заедно.

Най-ниска безработица (под и около 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,7%). Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска сред завършилите „Туризъм“ (21%). Най-голям дял (над 90%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Военно дело“ и „Фармация“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ (67%).

Независимо от негативните икономически ефекти, свързанви с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година. Останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда също продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до под 17% през 2022 година от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 54% през 2022 година от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда", каза той.