Проф. Копрев, ректор на МГУ: Компенсациите за бизнеса правят българското производство конкурентно

Иран и цената на конфликта

Проф. Копрев, ректор на МГУ: Компенсациите за бизнеса правят българското производство конкурентно | Новини.бг

По-скоро държавата трябва да се замисли как ние да използваме собствените си ресурси, защото ако ние генерираме такива, било то газ, въглища или метали, това е далеч по-голяма антиинфлационна мярка, от която и да била друга. Пак се връщам на това, че ние ще даваме добавена стойност на собствената си продукция. В момента, доколкото съм запознат, вървят проекти за разширение на гозохранилище "Чирен". Ако се съсредоточим в това ние да станем един истински енергиен хъб на Балканите или на Югоизточна Европа, нещата вероятно ще изглеждат по съвсем различен начин. Средносрочното бъдеще е в зелената енергия, но неин недостатък е, че няма прогнозируемост, т.е. да речем през деня свети слънцето и имаме ток от соларите, но през нощта нямаме. Затова трябва по някакъв начин да гарантираме и нощната енергия, т.е. да направим някакъв тип батерии. България може да се превърне в енергиен хъб, където да се генерира енергия и да се преразпределя. Това, до голяма степен, ще даде много голяма тежест за бъдещето на нашата страна. Все пак "зелените" технологии не бива да изпреварват цивилизационното развитие, защото тази хубава идея Fit for 55, която се отнася до целта на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г., изпреварва много развитието на нашите цивилизации и ни поставя пред по-сериозни предизвикателства, отколкото можем да си представим. Технологиите не са достатъчно развити, индустрията не е пригодена за толкова рязко преминаване към такава декарбонизация, която се очаква.

Ние дълго време водихме този разговор, вероятно 9 месеца, с предишното ръководство на МОН и така и не успяхме да намерим нито един истински плюс на тази идея. Тя беше лансирана от бившия просветен министър проф. Николай Денков с цел да станем по-видими на световната карта на науката. Но аз задавам следния въпрос: “Кое е по-важно за българския студент – университетът да е видим в световната наука или кадърът да намери реализация в България или в чужбина”? Според мен е важно да завърши, да получи възможност да се развива, да е достойно заплатен, а това че висшето училище е видимо в топ 1000 или топ 500, е допълнителен бонус, но не е основната цел. Все пак основната цел на образованието се съдържа в самата дума – образоваме хората, за да могат да работят за държавата. За щастие мисля, че този процес напоследък затихна и едва ли ще бъде възобновен – не защото ние сме опуртюнисти, а защото дори една Франция, която толкова ни беше давана за пример като държавата, направила най-големите обединения на университети, всъщност 5 години по-късно установи, че не е добра идея да се създават мегаструктури с мегаадминистрация. Там висшите училища отново се връщат в автономните си единици, както са били преди това. В проекта на Финландия за създаване на мегауниверситет с няколко клона, като например изкуства, инженерни науки и др., са инвестирани колосални суми. Но основния недостатък на такова висше училище е, че се губи идентичността. Никой не попита защо 1953 г. са разделени университетите от политехника на няколко технически университета. Отговорът е много прост – защото индустрията е искала специалисти в конкретна област. 70 години по-късно мислите ли, че индустрията няма нужда от тесни специалисти? Нали това се прокламира в последните 20 години, че човек трябва да бъде експерт в своята област, а не да бъде енциклопедист. Ако се обединим в един мегауниверситет, ще получаваме множество енциклопедични знания, но нулеви компетенции за това, за което сме отишли да учим там там.

В МГУ съставът на преподавателите е със средна възраст 47 години, т.е. в следващите 30 години този университет има визия кадрите да се развиват. Пътят за реалната атестация е напълно осъществим, защото променяйки състава, се променя и мисленето. Когато един млад човек застане на една позиция, той трябва да знае ясната си пътна карта. Да речем, след 3 години преподавателят ще постигне дадено нещо, но за да го постигне, той трябва да положи определени усилия. Университетите вече разсъждават, неакадемично казано, като компании, които инвестират в своите кадри. Така младите хора се чувстват оценени, защото знаят, че ако направят определени стъпки, ще получат това, което желаят. Възможността, която имаме – да се отворим и да комуникираме с университети от целия свят – е една от малките притегателни ниши, с които ние привличаме млади хора, защото им даваме възможност, ако са изследователи, да обикалят целия свят и да се срещат с различни чуждестранни колеги. Така те могат да бъдат космополити, да са отворени към света. От друга страна, повишението на заплатите на университетските преподаватели трябва да продължи, но при правилата на всеки един университет във връзка с атестацията. Понеже всеки един университет най-добре знае какви критерии трябва да заложи, за да ги постигне. Така всички ние ще бъдем в леко напрегнато състояние. В момента в нашия университет върви едно обществено обсъждане за атестирането на преподавателите, в което сме заложили освен стандартните критерии за учебна и научноизследователска дейност, и един критерий, свързан с ангажираността към общността, към университета, т.е. какво ти правиш за университета, преди да попиташ какво университетът е направил за теб.

Студентите в МГУ са готов продукт, който индустрията директно взима на работа. При нас има 100% реализация на завършилите на първа защита, които са 25%. Те са най-мотивираните и са моделирани за бизнеса и индустрията. Образованието в България е на добро ниво. Да, то трябва да се развива все повече и повече и всеки един университет има своя поглед как да създаде качествени кадри за бизнеса. Факт е, че няма 100-процентова реализация за всички и има студенти, които не са на нивото, което очаква бизнесът и индустрията, но системата е такава, че отивайки в една компания, служителя или върши работата за нея като хората, или тя просто те изхвърля. Конкуренцията е достатъчно висока, трябва да се покриват критериите за качество. В минерално-суровинната индустрия в България има 4 рудника, които са в топ 50 на света и в тях на 90% работят български инженери. В IT индустрията и стартъпите наблюдаваме същото, там отново работят масово български кадри. Противник съм на това да си посипваме главата с пепел и да казваме, че при нас нищо не се случва. Да, системата е бавна и консервативна, трудно се променя, но стъпка по стъпка нещата се случват. В последните 35 години България се промени коренно, това е станало чрез хора, които са завършили средно и висше образование. Ние сме една от страните, които имаме най-висок потенциал в това отношение. Хубаво е, че през последните години не ограничихме възможността нашите деца да се образоват. Напротив, при нас образованието е сравнително евтино. Наскоро излезе една статистика, че 25% от гражданите на България са с висше образование. Ние сме върха на копието и сме най- видими. Колкото и да се опитват да принизяват образованието и да казват, че качеството е ниско, всичко е сериозен атестат на това, че хората искат да бъдат образовани. Образованите хора могат да взимат решения и да преминат през всяка криза.

Проф. Копрев, ректор на МГУ: Компенсациите за бизнеса правят българското производство конкурентно

Свързани новини

Компенсациите за бизнеса за по-скъпия ток са заложени през изменения в Закона за енергетиката

Парламентът прие компенсации за бизнеса заради високите цени на тока

Никола Стоянов: Подготвяме схема за компенсации на бизнеса заради високите цени на природния газ

ПП: Трябват да продължат компенсациите на цените на природния газ

МС реши: Компенсациите заради високите цени на тока продължават до края на годината

Бизнесът да получава компенсации за тока над 200 лева за мегаватчас до края на 2023 г., прие енергийната комисия

Водещи новини

Шокиращи данни за катастрофата на Челопешко шосе – шофьорът, врязал се в автобуса, се движел с над 150 км/ч

Илияна Йотова ще участва в Националния тракийски младежки събор „Илиева нива“

САЩ съобщиха, че Иран е изстрелял седем балистични ракети по Кувейт и Бахрейн

Доналд Тръмп каза пред Ен Би Си, че Иран е останал с около 20% от ракетния си потенциал

Гърция подготвя данък върху печалбите от криптовалута

Слънчево преди обяд, следобед идват бури, гръмотевици и градушки

Ден за благотворителност, както и добри дела

Имаше хора по земята, викаха, плачеха: Разказ от първо лице за катастрофата с автобус

Проговори очевидец на падането на момичето от купона в Благоевград

Водещи новини

Шокиращи данни за катастрофата на Челопешко шосе – шофьорът, врязал се в автобуса, се движел с над 150 км/ч

Илияна Йотова ще участва в Националния тракийски младежки събор „Илиева нива“

САЩ съобщиха, че Иран е изстрелял седем балистични ракети по Кувейт и Бахрейн

Доналд Тръмп каза пред Ен Би Си, че Иран е останал с около 20% от ракетния си потенциал

Гърция подготвя данък върху печалбите от криптовалута

Слънчево преди обяд, следобед идват бури, гръмотевици и градушки

Ден за благотворителност, както и добри дела

Имаше хора по земята, викаха, плачеха: Разказ от първо лице за катастрофата с автобус

Проговори очевидец на падането на момичето от купона в Благоевград

Министър Петрова се натъкнала на тежко наследство и притеснителни практики в енергетиката

Доц. Боюклиев за мерките срещу високите цени: Бой с пръчки по сянката

Средно по 3300 евро са натрупани в универсалните пенсионни фондове

Медицински специалисти са най-търсените квалифицирани кадри в Старозагорско

Министър Ивкова на среща с КТ „Подкрепа“: Ще инициираме стартирането на преговорите за колективен трудов договор