В МГУ съставът на преподавателите е със средна възраст 47 години, т.е. в следващите 30 години този университет има визия кадрите да се развиват. Пътят за реалната атестация е напълно осъществим, защото променяйки състава, се променя и мисленето. Когато един млад човек застане на една позиция, той трябва да знае ясната си пътна карта. Да речем, след 3 години преподавателят ще постигне дадено нещо, но за да го постигне, той трябва да положи определени усилия. Университетите вече разсъждават, неакадемично казано, като компании, които инвестират в своите кадри. Така младите хора се чувстват оценени, защото знаят, че ако направят определени стъпки, ще получат това, което желаят. Възможността, която имаме – да се отворим и да комуникираме с университети от целия свят – е една от малките притегателни ниши, с които ние привличаме млади хора, защото им даваме възможност, ако са изследователи, да обикалят целия свят и да се срещат с различни чуждестранни колеги. Така те могат да бъдат космополити, да са отворени към света. От друга страна, повишението на заплатите на университетските преподаватели трябва да продължи, но при правилата на всеки един университет във връзка с атестацията. Понеже всеки един университет най-добре знае какви критерии трябва да заложи, за да ги постигне. Така всички ние ще бъдем в леко напрегнато състояние. В момента в нашия университет върви едно обществено обсъждане за атестирането на преподавателите, в което сме заложили освен стандартните критерии за учебна и научноизследователска дейност, и един критерий, свързан с ангажираността към общността, към университета, т.е. какво ти правиш за университета, преди да попиташ какво университетът е направил за теб.