Плъзна нова схема за източване на банкови карти

Първите сигнали за подобен вид киберпрестъпления са получени през декември 2020 г., каза комисар Владимир Димитров, началник на отдел „Киберпрестъпления” в ГДБОП.

“Изглежда доста убедително. Доста хора могат да се подведат”, казва Тонев. Номерът, от който получил съмнителното съобщение, бил украински.

“Не сме стигнали до конкретна група или човек, който ги извършва. От наши, чуждестранни партньори са установили беларуски гражданин, който извършва подобни неща”, каза комисар Димитров.

В момента обаче е налице нов бум. Затова и потребителите трябва да станат много по-внимателни при споделянето на подобни данни, съветват от Асоциацията на банките в България.

“Достатъчно е само да изпратим IBAN-а, за да се получи такова плащане и не просто няма нужда, а е опасно да изпращаме данните си от банковата карта”, обясни Цвета Илиева от Асоциация на банките в България.

За да не изгубят доверието на потребителите и да защитят личните им данни, и от платформата за онлайн продажби са затегнали мерките срещу подобни измамници.

А докато едни врати се затварят за киберпрестъпниците, то те стават все по-иновативни – и намират нови начини да измамят онлайн потребителите.

Новост при извършването на киберпрестъпления е интересът на хакерите към криптовалутите, каза още от ГДБОП.

Бум на киберпрестъпления с банкови карти. Мними измамници взимат телефонни номера на свои потенциални жертви с най-популярната платформа за онлайн продажби. И след затишие през лятото, сега “ужилени” се свързват със сектор "Киберпрестъпления" към ГДБОП ежедневно, съобщава Нова телевизия.

“Киберпрестъпниците виждат в платформата потребителя какво продава и какъв е неговият телефонен номер, в последствие се свързват или на Viber или на Whatsapp, изпращат му линк към предлагания продукт и му предлагат бърз и сигурен начин за разплащане. А потребителят може да вземе парите си в следващите няколко минути като последва линк”, обясни още комисар Димитров.

А самият линк отвежда към фишинг сайт, снабден за достоверност с логото на известна фирма за куриерски услуги. Там потребителят трябва да въведе много чувствителни данни - номера на банковата карта, името, фамилията, година на валидност и кодът отзад. “Тези данни са достатъчни да се изтеглят пари от банковата карта – не да се преведат пари към тази банкова карта”, посочиха още от ГДБОП.

Сумите също не са за пренебрегване - 2000 - 3000 лева. А една от най-големите щети през подобен тип измама е била около 12 хиляди лева. Такъв е случаят и на Тихомир Тонев. От него поискали не банкова сметка, а номера на дебитна или кредитна карта. Киберпрестъпниците дори му изпратили платежно.

„Много голяма част от телефонните номера в платформата са скрити. Могат да бъдат видени само от регистрирани потребители. За самото разкриване на телефонни номера сме въвели лимити. Имаме дневен лимит и времеви интервал между самото разкриване на телефонни номера”, обясни Виктория Василева, която е продуктов мениджър на сайт за онлайн продажби.