Д-р Димитров, каква е историята на 47-годишната К. Д., която се обръща към вас за помощ?
Защо случаите на реконструиране на матката при такива операции са толкова малко?
Защо такива случаи не бива да се оперират лапароскопски?
Как премина тя, колко време продължи, кое беше най-трудното?
Каква беше подготовката на вас и екипа ви, както и на самата К.Д. преди операцията?
Какво е общото състояние на дамата сега?
Какво е причинявало то на дамата през годините?
Какво ще посъветвате читателите ни - какви (и на каква честота) изследвания препоръчвате да извършват, за да са сигурни, че са здрави?
Колко голямо беше образуванието?
Матката беше силно уголемена и деформирана за сметка на няколко миомни възли, най-големият от които около 20 см.
Много се радвам, защото тя се възстанови много бързо от операцията. Чувства се отлично и дойде широко усмихната на контролните прегледи. Това е разбиваемо след всичко, което е изтърпяла през последните 10 години.
Операцията премина гладко, продължи около два часа, като най-отговорно и трудно беше да се реконструира наново запазената матката, което беше и основно желание на дамата.
Пръв и основен фактор е лисата на специалисти, които да се наемат да запазят матката при отстраняване на такива формации. Освен това този тип операция се води тежка операция и много малко хора биха се справили.
Съветвам ги да намират време да се погрижат за здравето си и да не пропускат профилактичните си прегледи поне веднъж в годината.
платено съобщение
Когато говорим за големи тумори в областта на малкия таз при жените в малко от случаите матката и яйчниците се реконструират и запазват. Този тип операции са високо рискови и сложни, което налага много внимателен избор от страна на пациента за екипа, на когото да се довери.
Едно от противопоказанията за този тип хирургия е наличието на големи туморни формации, обхващащи значителна част от коремната кухина. Запазването и реконструкцията на матката при лапароскопската хирургия са невъзможни, а всяка жена желае именно това.
Екипът от двама АГ специалисти, анесезиологичен екип и инструментираща акушерка премина стандартна предоперативна подготовка, която включваше клинични и параклинични изследвания, консултация с анестезиолог, интернист, алерголог, за да сме убедени в гладкото протичане на операцията, както и пост-оперативния период.
Качеството й на живот е било силно влошено, като положението постепенно се утежнявало. Усещала е тежест и дискомфорт в корема, имала е обилни, тежки и продължителни кръвотечения, които неколкократно са довеждали до тежка анемия. Поради страх от операция и силно желание да запази матката и детеродните си способности е изтърпяла това през всичките тези години.
Пациентката се обърна към нас за помощ в началото на месец октомври, споделяйки за обилно и продължително кръвотечение по време на и извън менструация, както и дългогодишна терапия с кръвоспиращи медикаменти. Беше извършен гинекологичен преглед и ултразвуково изследване, което потвърди диагнозата миома утери.
Съвсем наскоро в болницата за женско здраве „Св. Лазар” в столицата постъпва дама, която има миомни възли през последните 10 години. След като положението й вече е толкова тежко, че операцията е единственият й изход, тя се доверява на д-р Бойко Димитров и д-р Тияна Николова, които не просто я връщат към ежедневие без болка и тежест, но и успяват да запазят матката й – медицинско постижение, което е достойно за възхищение.
)