Антоан Николов пред novini.bg: Политическите разговори у нас са принизени на междуличностна основа /1-ва част/

Наблюдава ли се нещо като в старата формула за революцията: Когато масите не искат, а управляващите не могат?

/Следва продължение на разговора с Антоан Николов за бизнеса, културата и отново политиката/

Днес парламентът ври и кипи и сякаш първата работа на всеки народен избраник е да излезе и да каже с кого не желае и няма да работи. В каква степен противопоставянето им е градивно? Питам, защото в зората на промените също имаше противопоставяне между леви и десни, но успявахте да бутате „влака” напред.

Защо и демокрацията?

Нали казват, че сме много зависими от руския газ и това е един от проблемите, как ще се реши той?

Антоан Николов

Как и защо партийците в парламента не успяват да работят нормално, да не се противопоставят непрекъснато и да сеят омраза и непоносимост? Как изглежда столицата близо две десетилетия по-късно? По тези и други актуални политически теми потърсих за разговор един от основателите и активист от НИС на СДС в София, както и дългогодишен председател на СОС Антоан Николов. Той е софиянец, завършил е право в СУ "Свети Климент Охридски". В зората на демокрацията първо бе общински съветник, а след това и най-младият в държавата председател на общински съвет /1997-1999 и 1999-2003/. През 2003 г. след разцеплението в СДС се оттегля от политическа дейност. Собственик е на винарска изба "Магура", председател на фондация "Интелектуални проекти". Представител на КРИБ за община Видин. Семеен с две деца.

В ляво предстоят няколко битки между Корнелия Нинова и Сергей Станишев за БСП и между БСП и ПП за лявото. Някъде там - в далечината повдига ръчичка и „Български възход”, събралала в себе си тюрлюгювеч от леви и десни политици, търсейки си място в пространството…

В последно време сведохме разбирането за демокрация до лозунги и шаблони. Политиците ни усилено повтарят едни и същи думи, които се изпразват от съдържание. Например –преход. Някои ни убеждават, че вече тридесет години сме в преход. Това добива библейски привкус.Само дето нямаме Моисей, който да ни води в правилната посока. Защото ние загубихме цел и посока. По времето на СДС ние имахме цел, посока, идеология – да правим пазарна икономика, да станем членове на ЕС и НАТО. Цели, които се реализираха. За съжаление днес публичните дебати са сведени до „за” и „против” конкретни личности. Не се говори за идеологии, затова как да се постигат целите, ако изобщо има такива. Това е съществено важното за нацията и държавата ни – като има конкретна цел да се обсъжда, по кой път да се върви. Но няма такова нещо у нас. Продължавам с клишетата - смяна на главния прокурор, борба с корупцията и парламентарна криза.Повярвайте ми, уморих се да ги слушам тези неща от устата на едни и същи политици. Борбата с корупцията не е кампанийна, а е постоянна и произтича от действащите закони в страната. Главният прокурор има своя мандат и в рамките на мандата упражнява своите правомощия, произтичащи от закона. А кризата, тя наистина е проблем за всички нас и за съжаление е многопластова. Към днешна дата аз лично съм притеснен от липсата за правилен път за преодоляване на проблемите.

В центъра е ДПС. Обругавано от всички страни, но това е най-структурираното, подредено, с ясни позиции движение. Колкото и да ги хейтят, трябва да се признават реалностите. Движението представлява стотици хиляди български граждани и е крайно време противниците им да спрат да ги сатанизират, защото това издава само немощ и безпомощност.

Вляво какво имаме – Корнелия Нинова, която си е десен човек - приватизатор. Кой можеше преди да приватизира едно от най-големите външно-търговски предприятия по времето на СДС! Калоян Методиев, дясната ръка на Нинова, преди беше лидер на младежкото СДС. Т.е. десни управляват лява партия. Сега се класираха на 5-то място, но следващ път хептен може да изпаднат. Ляво-десният модел е тотално разбит.

ГЕРБ трябва по-категорично да се заявят като дясна партия. Така ще пресекат смешните претенции на ДБ за автентично дясно. Припомням, че ДБ се състои от три формации - едната е лява –зелените, и една полу-лява с лидер Христо Иванов. Всички те живеят с една идея - да свалят главния прокурор . Вече си мисля, че тази тяхна фиксация се дължи на това конкретен човек да седне в този стол.

Затова ми е тъжно. И все пак не губя надежда, че здравият разум и сили на българския народ ще надделеят.

Има усещане за това. Над 60% от избирателите, имащи право на глас, не отидоха до урните на последните избори. Явно това са недоволни хора и затова призовавам за преподреждане и обновяване на политическото пространство.

Може на някои да им се стори пресилено, но аз мисля, че трябва да има тотален рестарт на политическата система у нас. Повечето партии, са напълно изчерпани и това, че не го виждат и знаят, е жалко за тях. Може да правят избори на всеки три месеца, но резултатите им ще са все като досегашните, с малки разлики. Затова нещо трябва да разтърси цялата тази система , превърнала се в порочна такава. И ако политиците сами не го сторят, то народът ще го направи в най-скоро време.

Нашите противоречия тогава бяха на принципна основа. Сега са на личностна . Откъде накъде лидерът на една партия ще казва какво да прави председателят на друга! Изумен съм от тази посредственост. Вина затова носят и системните партии, отговорни за случващото се, защото го допуснаха. Примерно ГЕРБ на последните избори не успяха да достигнат достатъчен резултат , защото сгрешиха с кампанията. Това не им дава възможност да сформират техен кабинет.

Проблемът на политическата система у нас и „плодовете”, които берем сега са резултат от събития, които започнаха още след идването на Симеон Сакскорубгготски. Той се появи, излъга ни, че ще ни „оправи за 800 дни” и да, оправи си имотите за това време. Но унищожи установеният към онзи момент модел вдясно СДС, вляво БСП, в центъра ДПС. Царят разми всичко това, закле се в републиканската ни Конституция, с което пък разочарова много монархисти и продължи да изпълнява поставената му задача за прекрояване на политическото пространство. Затова сега във все по-оредяваща България се радваме на над 50 партии и партийки и знайни и незнайни политици.

Странно е случващото се в навечерието на местните избори след има-няма половин година се прави нещо, което взривява столичани. Тази издънка носи привкус на провокация. Нещо не е наред в управлението на града. Така че градът и демокрацията днес ми изглеждат тъжно.

Така твърдят някои ”десни” политици. Аз от своя страна твърдя, че истински десните политици към момента се броят на пръсти. Но да се върнем към газа. Консумацията на България е около 3 млрд. куб. м.Това количество лесно може да бъде заменено с друг източник на енергия, каквото е електричеството. Разбира се хубаво е да има алтернативни доставчици. Естествено възниква и въпроса след толкова много критики от страна на ЕС към България за липса на диверсификация, сега наблюдаваме колко голяма е била зависимостта на част от държавите членки на ЕС от руските енергоизточници!

Тъжно ми изглеждат и двете. Защо? Ще започна с пример – последният бюджет, с който ние управлявахме столицата беше около 500 млн.лева При бюджет от над 2 млрд. лева и пари от Европа за метрото, всички виждаме, че очакванията за по-красив и комфортен град някакси не се получават така, както трябва да бъде. Отчитам положително частната инициатива, най вече в областта на сградите, повечето от които са нови и красиви. Но погледнете пътищата, да не споменавам актуалната тема с ремонта на жълтите павета.