Въпреки че има още какво да научим за Марс, имаме доказателства за потенциална магма на планетата, казва Анна Мителхолц, докторант в политехническия университет в Лозана.
Движенията на магмата са идентични с движенията на Земята и Венера. Изображенията от повърхността на Марс, получени от сондите, са подвеждащи.
За да се отговори на този въпрос, е необходима бърза замяна на мисията „ИнСайт“, която ще спре да функционира през следващите месеци. Соларните панели са задръстени с прах и вече няма достатъчно електричество за функционирането ѝ.
Мисията „ИнСайт“ хвърля нов поглед върху тези данни и потвърждава, благодарение на сеизмичното изследване, че планетата е достатъчно жива, въпреки че не се вижда нито един действащ вулкан.
Основаната вулканична дейност на планетата е отпреди 3,5 млрд. години, казва Клеман Перен, физик в лабораторията по геоложки науки в университета в Нант.
Учените си задават въпроса и дали това, което се вижда на изображенията, са последните остатъци от дейност на стар вулканичен район, или магмата се движи на изток, към нова зона на изригване.
Магмата все още причинява трусове на Марс, съобщава БТА. Основната активност, открита на червената планета от мисията „ИнСайт“, показва, че Марс далеч не е мъртво място.
Ямите на Цербер са истински каньони със стотици километри дължина, широки около 1 км и с дълбочина 1 км. С помощта на снимки, получени от орбитална сонда, геоложко изследване показва останки от вулканична активност, датирана отпреди 50 000 до 200 000 години. Подобни са спящите вулкани във Франция, казва Клеман Перен.
Марс е твърде жива планета – от февруари 2019 г. досега мисията „ИнСайт“ е регистрирала периодични трусове. Сеизмометърът на мисията с висока прецизност е разработен от Националния център за космически изследвания на Франция. Сеизмометърът се намира на 1200 км от Ямите на Цербер. Това е една от най-младите зони на Марс, на около 10 млн. години, казва Перен. Пукнатините са отворени и се свързват с вулканична активност.
Преди „ИнСайт“ се смяташе, че Марс е към края на живота си, с ядро, което вече не е толкова активно. Учените очакваха да намерят тяло, което е разтърсвано от малки трусове – знак, че планетата бавно се свива и изстива. Това се случва с Луната и с Меркурий. Но сеизмометърът регистрира вътрешна планетарна активност. В района на Ямите на Цербер са открити трусове, които, според учените, са в резултат на циркулация на магма и разтопена скална маса в кората. Дълбочината е от 15 до 50 м.
)