Електроенергийният системен оператор прогнозира инвестиционни разходи за над 1,8 млрд. лева до 2031 г.

Максимален сценарий

Минимален сценарий

Сценарий "Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата"

Десетгодишният план за развитие съдържа основната инфраструктура за пренос на електроенергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години, уточняват от ЕСО.

За 2021 г. общо отчетените разходи, в това число финансови разходи, са в размер на 858 676 000 лв. и бележат увеличение с 298 095 000 лв. (53,18 процента) спрямо същите за 2020 г. (560 581 000 лв.).

Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2031 г. е 7670 MW, а максималният товар за среден работен ден е 7130 MW, се посочва в десетгодишния план на ЕСО.

При този сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението без помпи за целия период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. През 2031 година брутното електропотребление достига 38 140 GWh.

Прогнозата за развитие на производствените мощности на България до 2031 г. се основава на заявените от производствените дружества инвестиционни намерения, обясняват от ЕСО.

"Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД прогнозира инвестиционни разходи в размер на 1 848 760 000 лв. за периода 2022-2031 г. Това става ясно от План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за този период, публикуван на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Комисията ще проведе обществено обсъждане на плана днес от 10:00 часа. За първите три години от периода ЕСО планира да извърши инвестиционни разходи в размер на 580 667 000 лв. или 31 процента от общите разходи за инвестиции.

В плана на Република България са предвидени нови ядрени мощности в периода 2030-2040 г. Дори и при стартиране на такъв проект през 2022 година, въвеждане в експлоатация не се очаква преди 2032 година, което е извън обхвата на настоящия план, но тъй като мащабът на тези мощности е концентриран, а не децентрализиран като ВЕИ, то влиянието им е съществено върху развитието на електропреносната мрежа и изисква значителни и продължителни предпроектни проучвания и съгласувателни процедури.

Делът на енергията от ВЕИ от брутното електропотребление през 2031 г. се очаква да се доближи до 30 процента. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет, добавят от ЕСО в плана.

За 2021 г. общо отчетените приходи, в това число финансови приходи, са в размер на 946 840 000 лв. и бележат увеличение с 329 808 000 лв. (53,45 процента) спрямо реализираните за 2020 г. (617 032 000 лв.). В структурата на общо отчетените приходи с най-висок относителен дял са приходите от продажби в размер на 796 003 000 лв. (84,07 на сто) за 2021 г. и в размер на 566 432 000 лв. (91,8 на сто) за 2020 година.

За периода 2022-2031 г. съгласно инвестиционните намерения са планирани за изграждане общо 5881 мегавата (МW) нови мощности, 4858 MW от които са ВЕИ. Към настоящия момент се счита, че до 2031 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 298 гигаватчаса (GWh).

От ЕСО считат, че изпълнението на посоченото в плана развитие на електропреносната мрежа за периода 2022-2031 г. дава необходимата сигурност на електропренасянето при нормални и ремонтни схеми, включително необходимият обмен на електроенергия със съседните държави. Според оператора реализацията на планираното развитие на преносната мрежа ще повиши енергийната ефективност на електропреносната мрежа, ще намали технологичните разходи и ще даде възможност за подобряване на условията за търговия с електроенергия. Повишената преносна способност на мрежата ще даде възможност за присъединяване на генериращи модули от системно значение и на инсталации за децентрализирано производство на електроенергия. Работните напрежения ще могат да бъдат регулирани в допустимите граници, с наличните технически средства, при всички режими на работа на електроенергийната система (ЕЕС).

От предоставените Финансов отчет за годината, приключваща на 31 декември 2020 г. и Индивидуален финансов отчет за годината, приключваща на 31 декември 2021 г., се констатира, че за 2021 г. е отчетена нетна печалба в размер на 79 460 000 лв., а за 2020 г. - 50 736 000 лв. Увеличението на финансовия резултат за 2021 г. е с 56,61 на сто спрямо предходната година, посочва от ЕСО.

Приети са два основни сценария за развитие на електропотреблението: максимален и минимален. Към тях е добавен сценарият на Министерството на енергетиката, заложен в актуалния "Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България".

Този сценарий за брутното електропотребление без помпи е с от 1700 до 2700 гигаватчаса (GWh) над максималната прогноза на ЕСО, тъй като започва от по-високо потребление за 2022 година. Това предполага ръст от 6 процента спрямо приведеното потребление за 2021 година на фона на тенденцията от последните години за лек спад и рязкото намаление през 2020 година, вследствие ограниченията от КОВИД-19. Въпреки това, съгласно насоките на ENSTO-G и ENTSO-E (Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ е асоциация на европейските оператори на преносни системи), именно този сценарий следва да се вземе предвид като базов при разработването на националните планове за развитие на електропреносната мрежа.