Лъчезар Борисов с икономически хороскоп за 2023 г.

• 15.99 млрд. лв. за 2023 г.

• 16.0 млрд. лв. за 2024 г.

• 16.2 млрд. лв. за 2025 г.

• 48,2 млрд. лв. за следващите 3 години.

• Да доведат до намаляване на инфлационния натиск през 2023 г.

• Да се гарантира изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, така че да се възстановят инвестициите в структурата на БВП и се премине към създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката.

• Растежът през 2021 г. беше ревизиран от 4,2% на 7.6%.

• Спадът на икономическия растеж през 2020 г. беше намален от (-4.4%) на (-4.0%).

Икономически хороскоп за 2023 г., публикува Лъчезар Борисов от ГЕРБ-СДС.

С оглед на всичко това, моята препоръка към народните представители е да не бъдат популисти по време на приемането на бюджета, защото прогнозата на Министерството на финансите сочи, че новият дълг ще бъде:

По-конкретно:

Предвид на това са необходими спешни мерки от Народното събрание, които:

На фона на тези тенденции БНБ прогнозира растеж за страната ни от 0,1% през 2023 г. Прогнозата на ЕБВР е за 1.5%, а тази на Уникредит Булбанк за 0.5%. Всички тези прогнози са по-песимистични спрямо предвиждането на Министерството на финансите за растеж от 1.6% през 2023 г., което е и заложено в макрорамката за бюджета за следващата година. В този контекст е притеснително, че някои икономисти и финансисти са склонни да предлагат значително увеличаване на разходната част към бюджета за 2023 г, защото предвиждат значително по-висок растеж от предвидения от Министерството на финансите.

Данните сочат, че България се е справила значително по-добре от средното представяне на ЕС за 2020 г. и 2021 г. Всичко това се е случило благодарение на предприетите антикризисни мерки от страната ни през 2020 г по повод Covid-19 пандемията, които се изпълняваха през 2020 и 2021 г. Тези резултати са постигнати независимо от това, че България до момента не е инвестирала средства по Плана за възстановяване и устойчивост, нещо което други страни вече успешно сториха. Така се оказва, че България много по-добре от средното ниво в ЕС се справяла с икономическите негативи от здравната криза.

За съжаление, в следващия период страната ни не се справи адекватно с разгръщащите се инфлационни процеси, като инфлацията в България често е два пъти по-висока от тази в ЕС. През месец септември 2022 г. инфлацията в България достигна нов исторически рекорд от 18.7%. Последните данни за инфлацията при цените на производител сочат нарастване от 68.2%, което е с над 50% повече от средноевропейското и по този показател България е сред лидерите по най-голямо поскъпване. За съжаление намаляването на цените на природния газ все още не може да се пренесе към потребителските цени, защото за това е необходим лаг от 4-5 месеца.

Нещо повече, не е вярна и тезата, че в макрорамката, публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите, не е включена ревизията, направена от НСИ за 2020 и 2021 г. Напротив, тя е включена и това означава, че тръгвайки от по-висока база е възможно очаквания растеж през 2023 г. да бъде по-нисък, защото някои от независимите финансови интуиции са направили своите прогнози преди да бъде обявена ревизията от НСИ. Абсолютно невярна е и тезата, която се използва от някои финансисти – народни представители, че съществува и значително подценяване на инфлацията.

През изтеклия месец станахме свидетели на публикуването на поредица макроикономически прогнози за страната ни, както от финансовия сектор, така и от Министерството на финансите. Успоредно с това НСИ, следвайки стандартната си практика ревизира данните за реалния икономически растеж през 2020 и 2021 г.

При тези показатели на дълга, който трябва да покрие дефицита се оказва, че България ще бъде далече от критериите по Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж. Дефицитът ще бъде над 2 пъти извън нормите. Всичко това поставя под риск страната ни от стартиране на процедура за свръх дефицит, като поставя под въпрос и членството ни еврозоната.

Тези финансисти твърдят, че в макрорамката за 2022 г. е записана доста по-ниска инфлация от тази, която е натрупана до момента. Явно обаче неразбирането на разликата между показателите за годишна инфлация (инфлация спрямо същия месец на предходната година) и средногодишна инфлация позволява на тези икономисти да считат, че в бюджета могат да влизат допълнителни непредвидени приходи от т.нар. инфлационен данък.