България трябва да продължава работата и да се бори да влезе в Еврозоната със зададената към момента целева дата - 1 януари 2024 година, написа във Фейсбук служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Според него членството в Еврозоната трябва да стане стратегическа цел.
„В 21-ви век успешното развитие на страната може да се постигне само в сътрудничество и кооперация с останалите европейски държави. Необходимо е да бъдем част от големите съюзи, да имаме възможността да защитаваме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо само да прилагаме чужди такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо само ползватели на такава“, пише Атанас Пеканов.
Според него живеем в турбулентни времена и различни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. „Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно сближаване и активно участие в европейските процеси. Надявам се проевропейските сили в Народното събрание да реагират своевременно, за да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че мнозинството подкрепя този път на България“, отбелязва Атанас Пеканов.
За една малка отворена икономика, която иначе само се лъкатуши по течението на глобалната икономика, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността, смята още вицепремиерът. „Това има своите безспорни позитиви, сред които увеличаване на сигурността чрез засилване на надзора, стимулиране на експортните сектори и на туризма, пълен достъп до финансовите пазари и глобалната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на доходите, повишаване на кредитния рейтинг и съответно намаляване на лихвите по държавния дълг. Това не е маловажно, защото има пряко отражение върху държавните ни разходи - милиони левове на година, които плащаме на международните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в здравеопазване и образование“, се посочва в публикацията.
„Чувам призиви да премислим избора си. В основата си тези призиви дълбоко в себе си искат да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения - всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е грешка и те не знаят какво правят. Сигурен съм, че могат да се намерят мними експерти и публични фигури със спорен авторитет, които да говорят това от сутрин до вечер. Но също така съм сигурен, че мнозинството от българските граждани не вярва в този аргумент“, посочва Пеканов. Според него поради тази причина се нуждаем от ясни действия и продължаване на процеса по присъединяване. „Забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си големи рискове, особено през следващите години на финансови турбуленции и затягане на финансовите условия на глобално ниво“, смята той.
Атанас Пеканов отбелязва още, че Еврозоната не е перфектна и все още не е напълно завършен паричен съюз. Той обаче подчертава, че от години усилията са насочени към това общата валута да стане по-силна институционално и такива стъпки са предприети в последните две години - както приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и неконвенционалните мерки на ЕЦБ за засилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. „Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от кризи са ключови стъпки, така че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази подобрена институционална архитектура прави още по-смислено членството на България в Еврозоната“, посочва Атанас Пеканов.
Той припомня, че страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз. „Последните два редовни кабинета направиха важни стъпки в тази посока. През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което представлява де факто решението, стартиращо финалния процес. Времето за анализи е било преди това. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII - стъпката, след която логично и неизбежно следва влизането в Еврозоната.
Редовният кабинет на премиера Кирил Петков прие Националния план за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме положително становище от Икономическия и социален съвет – своеобразния граждански парламент на страната, където са представени работодатели, синдикати и гражданското общество. Радостно е, че всички социални партньори имат конструктивно и зряло поведение по темата. В края на миналата седмица в Аулата на Софийския университет беше представена академична монография от редица български икономисти и представители на катедра „Икономика“, която задава пътя на България за членство в Еврозоната, подчертава доминиращите позитиви от влизането и дискутира как да бъдат избегнати или адресирани евентуални рискове пред гражданите“, пише още вицепремиерът Атанас Пеканов във Фейсбук.
Учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ предупредиха миналата седмица, че състоянието на публичния сектор, корупцията и бизнес средата поставят в риск членството ни във валутния съюз. Има сериозен риск процесът на сближаване и интегриране на българската икономика в еврозоната да се окаже много по-бавен, отколкото се очаква, посочиха те.
„Тук и сега не трябва да позволяваме този процес да спира, особено в една несигурна ситуация в света, в която е от ключово значение да се движим заедно със силните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на международните икономически цикли“, смята служебният вицепремиер.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)