Лицемерието на цензурите в света на лъжите

Впрочем, най- красиво и вярно го е казал великолепният Джани Родари: „В страната на лъжите истината е болест.“

Ей с такива недоразумения ни занимават новите морални милиционери и докладчици, които пращат очернящи държавата и народа ни едностранчиви рапорти тука и там по света и у нас.

Това ли ви е свободата, бе лицемери?! Поне се спрете да правите менте проучвания по тези теми, че вече и за смях на гаргите не ставате!

Унификация и еднаквост ли са новите повели на пишман либералните господари на света, чиито устои ден из ден отиват на кино под напора на тези погрешни идейни течения.

Мине не мине време и току някой приятел в социалната мрежа, с която работя, изчезне. Преди се чудех какво се случва, но вече не се питам какво е станало, защото след серия пояснения става ясно, че дебнещите цензури в социалните мрежи са ги докладвали и достъпа на неудобните е бил ограничен за известно време.

Във Фейсбук знаете, че вече не се церемонят много-много и спират достъпа на кривналите от „правата партийна линия на деня”. Затова и повечето колеги, чиито медии имат страници в мрежата, се изхитриха и вече не пускат там статии, които биха застрашили работата им, ако надзорът ги спре.

На този фон нелепо и гротескно звучат всякакви напъни да се правят статистики и прочее зависими от спонсорите класации, които все ни нареждат на незавидни последни места. За каква свобода става въпрос, като те бият през ръцете, образно казано, някакви морални милиционери, присвояващи си правото да са единствено прави и знаещи всичко по всеки въпрос – от ракети до ми@ети?!

Новите цензори обиждат, санкционират и наказват всеки, който не мисли като тях. Наскоро читох някакво „проучване” на „Отворено общество”, което например ни изкара медийно неграмотни. За целенасочените и непредставителни докладвания на „Репортери без граници” – една неправителствена организация, издържана от частни спонсори, всяка година научаваме, знайно какво.

Това винаги се прави под благовидния предлог на някакви морални полицаи, на които им се плаща по различни европейски и американски проекти, но си е чиста цензура и ограничение на правата и свободите на някои хора да изразяват публично своето мнение.