Въпреки това спадът на цените на петрола бе ограничен от очакванията за преминаването от газ към дизелово гориво през предстоящия зимен сезон на фона на скока в цените на синьото гориво и недостатъчните му количества, особено в Европа.
Малко преди началото на руската инвазия, към средата на февруари, цената на петрол барел сорт Урал, референтен за Русия, отбеляза цена от над 100 долара за първи път от 2014 г., информира тогава ТАСС. Така разликата между стойността на руския Урал и сорта Брент бе по-малка от 5 долара в полза на референтния за Европа сорт.
През летните месеци цените на петрола като цяло поеха надолу, отразявайки пазарната несигурност заради задаващата се глобална рецесия. През септември разпродажбите на капиталовите пазари оказаха влияние на цените на фючърсите на петрола, тласкайки ги до най-ниските им нива от началото на годината. Спадът бе предизвикан от нарастващите опасения относно забавянето на глобалния икономически растеж и търсенето на енергия, тъй като централните банки на големите икономики повишиха лихвените си проценти в опит да овладеят високата инфлация, обясняват експертите от ОПЕК в своя октомврийски доклад за състоянието на световния петролен пазар.
През март цените на основните сортове черно злато повсеместно скочиха до върхове, недостигани от 2008 г., в резултат на започналата война между Русия и Украйна. Експертите тогава се опасяваха, че при евентуална липса на руски петролни доставки, това би означавало недостатъчни количества за световните пазари, което тласна цените нагоре. През юни те достигнаха над 120 долара за барел, докато правителства и компании ограничиха покупките си на руски петрол.
През септември средната цена на руския петрол спадна с 8,7 на сто спрямо август до 68,65 долара за барел, според руското финансово министерство, цитирано от Ройтерс. В същото време средната цена на американския лек суров петрол с доставка през следащия месец намаля до 84,26 долара за барел, а на Брент, търгуван на лондонската междуконтинентална борса ICE, и със същия срок за доставка - до 89,76 долара за барел, според данни на Агенцията за енергийна информация (EIA) на САЩ, цитирани от германската лоби група "en2x - Асоциацията на горивата и енергията" (en2x – the Association of Fuels and Energy).
Притесненията относно икономическите перспективи и перспективите пред търсенето изместиха опасенията за липса на петролни доставки. Стойността на щатския долар се повиши до максимум от повече от две десетилетия, оказвайки допълнителен натиск върху цените на стоките, търгувани в щатски долари, включително петрола. През септември индексът на щатския долар спрямо останалите основни световни валути се повиши до 114,106, най-високото му ниво от май 2002 г., превръщайки стоките, оценени в долари, по-скъпи за инвеститорите, притежаващи други валути.
През септември фактор за по-ниските петролни цени бяха и подновените мерки за ограничаване на пандемията от коронавирус в Китай, включващи ограничения в мегаполиса Чънду. Влияние оказваше и намаленото търсене на бензин в САЩ, както и по-високите американски търговски запаси от суров петрол.
След руската инвазия на 24 февруари обаче тази разлика се увеличи, като само месец по-късно вече Урал струваше с около 30 долара по-малко за барел от Брента. Разлика между двата сорта регистрира исторически максимум на 19 април, когато възлизаше на 37,47 долара за барел, след което се стабилизира на около 35 долара за барел. Към средата на август сортът Брент бе по-скъп от Урал с около 25 долара за барел, като се задържа на това ниво и досега.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)