Радан Кънев пред Novini bg: Редовно правителство може да има само на цената на преговори и компромиси

По материала работиха Галя Георгиева и Теодора Павлова.

Novini bg: В залата на Европейския парламент в Страсбург бе гласувана резолюция за влизането на България и Румъния в Шенген. Това зелена светлина ли е за нас?

Novini bg: Можем ли да обобщим, че в последната година живеем по Конституция като парламентарна държава, а фактически живеем в президентско управление?

Novini bg: Битовите потребители в България могат ли да бъдат спокойни? Цената, поне на електричеството, ще бъде такава, каквато е към момента.

Novini bg: Да поговорим за икономическите и социални измерения на кризата, които идват от войната в Украйна. Прави ли се всичко необходимо тази криза да не се отрази толкова много на гражданите, в частност на българските?

Novini bg: Да се върнем към политическата тема. Стартира парламентът. Като човек, правил и участвал в коалиция, в момента от погледа на евродепутат, какъв е вашият съвет?

Novini bg: Може ли сегашният редовен парламент да изпълни само тази роля – да гласува бюджет?

Novini bg: Нека бъдем реалисти. Може ли да бъде създадена работеща коалиция?

Ето и цялото интервю:

Редовно правителство може да има само на цената на преговори и компромиси. Това заяви пред Novini bg евродепутатът Радан Кънев.

Novini bg: Казахте български правителства. За пореден път, обаче, сме със служебен кабинет на фона на толкова кризи: икономическа, социална, война на километри от границата на България. Какъв е вашият коментар? Ще имаме ли редовно правителство, и то ще си свърши ли работата?

Радан Кънев: На хартия живеем като парламентарна държава, а фактически като монархия от 19 век, за да бъдем конституционно прецизни. Няма толкова безпределно демократично президентско управление, защото никъде, където има президентска република, няма ситуация, в която не работи парламент. Нито в САЩ, нито във Франция. По-скоро приличаме на конституционна монархия от 19 век, когато парламентът е работил на сесии и е гласувал само бюджет. Това е очевидно нетърпима ситуация.

Радан Кънев: Няма да си позволя съвети, защото знам колко е трудно, защото съм го правил. Знам какво им е на колегите в момента. Оставам на позиция, която не ми носи похвали и потупвания по гърба, а обикновено ми носи ругатни. Тя е, че преговорите и компромисите са единственият вариант, по който функционира демокрацията. В момента, в който забравим да преговаряме или преговаряме с цел едната страна да победи, а другата да загуби, тоест без компромис, поставяме демокрацията на изпитание. Трябва да си даваме сметка, че в момента българската демокрация минава през много сериозно изпитание. От година и половина повече от половината време сме дали цялата власт в ръцете на един човек. Това вече не е точно демокрация.

Радан Кънев: Прави се много и на национално, и на европейско ниво. Няма никаква гаранция, че всяка мярка, която се предприема, е правилна. В момента в България мерките, които се взимат на национално ниво, са доста адекватни. Липсва ни, обаче, парламент, който да ги облече в стабилно законодателство. Липсва ни редовно правителство, което да има достатъчно дълъг хоризонт, за да може да ги предложи, наложи и след това оцени. Всяка мярка подлежи на оценка на резултата си. Ние имаме регулиран пазар на енергия за бита. Този регулиран пазар осигурява електричество на една много прилична цена. Имаме схема за компенсации за бизнеса. Дали е най-добрата, бих поспорил, но съществува. Новият парламент като че ли постигна предварително съгласие, че ще я продължи. Що се отнася до това, което се случва на ниво Европейски съюз със спешно приетия регламент за солидарност – аз съм дълбоко скептичен. Изключително съм недоволен от това, че българското служебно правителство подкрепи този регламент, без да го комуникира с гражданите. То може би има своите аргументи, но аз не знам нито един от тях. Това е регламент, който предвижда по-лоши мерки от тези, които имаме на национално ниво и който предвижда възможността и рискът да се окаже, че българските енергийни предприятия ще бъдат облагани за свръх печалби и част от тези пари ще излизат извън България. По този регламент държавите износители на енергия, която не е от газ като източник, са в много неизгодно положение и се предполага да плащат солидарни вноски към държави, които са вносители. За да го обрисуваме разбираемо за всеки, това означава, че има риск българският енергиен бизнес да спонсорира немското производство на електрическа енергия от газ. Една изключително погрешна политика на газова зависимост в генерацията на електричеството, от която България се спаси, но която съществува в Гърция, Австрия, Германия и Нидерландия и от която в момента тези държави тежко страдат. Идеята, че бизнесите, които произвеждат по-устойчиво електричество трябва да бъдат задължително облагани над определено ниво на цените си и тези средства да бъдат използвани за субсидиране на газовата генерация на електричество, със сигурност не е изгодна за България. Защо България се е съгласила, нямам отговор. Не изключвам да има солидни аргументи. Не, че аз съм ги изпуснал. Следих много внимателно и съм напълно убеден, че този регламент от не беше комуникиран от българското правителство с обществото.

Радан Кънев: Ако не може днес, защо ще може утре? Нямам отговор на този въпрос, а си го задаваме вече година и половина. Страх ме е, че нови избори ще доведат до допълнително ожесточаване на политическата риторика и до създаването на нови червени линии дори и, където в момента ги няма. Опасани сме в червени линии сякаш сме в някаква паяжина, трудно ми е да си представя нови. Задачата е много трудна. Отлично разбирам колегите в българския парламент колко е сложно. Една политическа култура на преговори и компромиси се изгражда бавно. В момента не я изграждаме, а я рушим. Вървим не напред, а назад.

Радан Кънев: За съжаление – не. Нека бъде съвсем откровени с публиката. От 11 години позицията на Европейския парламент не се е променила. Да, може би толкова единодушна резолюция като днешната не е гласувана, Но Европарламентът винаги е подкрепял влизането на България и Румъния в Шенген. Европейската комисия отдавна е дала поредица от категорични заключения, че мястото на България и Румъния е в Шенген. Тук проблемът е в няколко правителства в Северна Европа, където общественото мнение е против това решение. Те са заложници на общественото мнение. В момента сякаш единственото правителство в тази роля е това на Нидерландия. Да се надяваме, че е така, защото не вярвам те сами да наложат вето, ако нямат съюзници. Когато става дума за решения на Съвета, които се взимат от правителствата, където всяка държава има вето, трябва да кажем, че поредица български правителства не са си свършили дипломатическата работа. Никакви резолюции на Европейския парламент няма да им я свършат. Това е работа на българското правителство в пряк контакт с държавите, които се противопоставят.

Радан Кънев: Много ми е лесно да отговоря, защото позицията ми не се е променяла от април миналата година. Когато мнозина се възторгваха от идеята, че може би поредица от избори ще прочисти българската политика, нека година и половина по-късно си го кажем – поредицата от избори може да замърси, но не и да прочисти. Тя затормозява българската демокрация, убива доверието на гражданите. На всичко отгоре създава в лицето на държавния глава една абсолютно неконституционна и неправомерна концентрация на власт. Фигурата на служебното правителство не е замислена, за да управлява постоянно. Със сигурност фигурата на президента с доста скромни правомощия не е да се превърне в едноличен парламент, а в периоди на служебно правителство президентът е точно това. Той е фигурата, която назначава правителството и фигурата, пред която правителството се отчита, която сменя министрите. Тоест, се окачваме с едноличен парламент.

Радан Кънев: Напълно е възможно, но би било много лош сценарий. Живеем в конституционна парламентарна република с пропорционална система на излъчване на народните представители, която е най-справедливата, защото всеки вижда своя представител в парламента. Това изисква политическа култура, при която парламентът е длъжен да състави правителство и при която червените линии на партиите трябва да минават през политика, а не през личности. Бойко Борисов и Румен Радев пречат на изграждането на такава политическа култура, защото тяхното очакване за концентрация на власт създава червени линии. Ако искаме да няма червени линии около личности, а само около политики, трябва и личностите малко да се смирят и да разберат, че свръх концентрацията на власт в ръцете на един човек не е присъща на нашия конституционен модел. Тогава вече ще трябва да се научим да си създаваме коалиция от това, което народът е избрал.

Радан Кънев: Няма никаква причина цената на енергията за бита да се повишава. Няма и такова предложение. Няма и никаква причина да се опасяваме от липса на електрическа енергия. България има електрическа енергия в излишък. Изнася значителни количества. Ще има в излишък и през студените месеци, дори зимата да е студена. Няма никакво задължение да либерализира пазара през този отоплителен сезон.