Служебният външен министър участва в заседание на Съвет "Външни работи" на ЕС

Министърът на външните работи Николай Милков участва днес в редовното месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС, което се състоя в Люксембург.

В рамките на заседанието на Съвет “Външни работи” министър Милков проведе разговори с външните министри на Франция, Чехия и Полша, както и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, съобщиха от пресцентъра на МВнР.

Външни министри на ЕС обсъдиха политическата ситуация в Босна и Херцеговина след проведените на 2 октомври 2022 г. общи избори в страната и препоръката на ЕК от 12 октомври 2022 г. за предоставяне на БиХ на статут на страна кандидат за членство, при условие че бъдат предприети определени стъпки в осем най-ключови области. Министър Милков призова за формулиране на подходящ подход за активизиране на процеса на европейска интеграция на Босна и Херцеговина, като посочи, че становището на ЕК заслужава внимание.

Външните министри на ЕС изразиха сериозно безпокойство от продължаващата руска военна агресия срещу Украйна. Осъдиха последните нападения, извършени от руската армия срещу Киев и други украински градове, както и руските атаки срещу мирни жители и гражданска инфраструктура. Съветът одобри отпускането на шести транш от мерки за помощ по линия на Европейския инструмент за мир /EPF/ и установяването на военна ОПСО мисия с неизпълнителен мандат за подпомагане на Украйна. Министър Николай Милков отбеляза с безпокойство ескалацията на руската агресия, както и хибридните атаки и дезинформацията срещу държави членки на ЕС. Информира колегите си за помощта, която българското правителство предостави на Украйна, включваща зимни облекла и медицински комплекти. Българският външен министър подчерта значението на единството на ЕС и засилването на международна подкрепа за Украйна. В заседанието се включи по видео връзка и украинският външен министър Дмитро Кулеба.

Министрите дискутираха ситуацията в Иран и вълната от протести в страната след смъртта на 22 годишната иранка Махса Амини, като изразиха силно безпокойство от сериозните нарушения на правата на човека в Иран. Приети бяха нови ограничителни мерки в тази насока.

Основните акценти в дневния ред бяха руската агресия срещу Украйна, отношенията на ЕС с Китай, ситуацията в Иран, Буркина Фасо, Ливан, Етиопия, климатичните промени (подготовка на COP27), Босна и Херцеговина, подписаният между Турция и Либия Меморандум относно въглеводородите и Стратегията за свързаност на ЕС “Глобален портал”.

Съветът подготви дискусията на държавните и правителствените ръководители по Китай за предстоящото заседание на Европейския съвет на 20-21 октомври 2022 г. Министрите потвърдиха валидността на установения многопластов подход на ЕС спрямо Китай. Отчетоха значението на Китай като важен икономически и търговски партньор за ЕС. Обединиха се около становището, че отношенията с Пекин трябва се основават на ясни принципи и взаимноизгодно и равнопоставено сътрудничество. Настояха Китай да заеме ясна позиция на осъждане на руската агресия срещу Украйна като сериозно нарушение на международното право и Устава на ООН.