Руски интелектуалец: Русия вече наистина е мъртва. Това е труп

"Русия е мъртва. Това е труп."

"Путин нападна Украйна от скука"

Драконът, Пушкин и балонът

Анархията след тиранията

Културата и науката, на които Русия дължи своето съществуване, са се "срутили", а "човешкият потенциал е изчерпан". Това казва известният руски писател Виктор Ерофеев в интервю за "Новая газета Европа", цитирано тези дни и от германския "Байеришер Рундфунк". Според интелектуалеца е цяло чудо, че Русия е успяла да оцелее толкова дълго. Това се дължи на нейната "инертност", обяснява Ерофеев и добавя, че не очаква нищо добро от бъдещето, дори и след Путин: "В Русия не може да има демокрация. Там никога не е имало демокрация, никога. След 1905 г. имаше малко демокрация, но нищо не се получи."

Ерофеев е син на бивш съветски културен аташе в Париж, преводач на съчиненията на Сталин и един от най-известните съвременни руски писатели. Автор е на романи и есета като "Страшният съд", "Добрият Сталин" и "Руският апокалипсис". "Според мен сега Русия вече наистина е мъртва. Това е труп", казва писателят и признава, че е загубил цялата си вяра в бъдещето на своята родина, пише "Дойче веле".

Запитан дали в началото на 1990-те години в страната все пак не е имало условия за възникването на демокрация, авторът отговаря: "Това беше либерална империя, нямаше истинска демокрация. Имаше либерален цар Горбачов, после Елцин - преди войната с Чеченя. Елцин също не беше европеец. Познавах добре Горбачов. Не можехме да кажем, че сме приятели, но общувахме приятелски. Той беше много приятен, малко наивен и идеалистичен човек. Но когато се пенсионира, призна, че не разбира много неща."

Ерофеев смята, че руският президент Владимир Путин е нападнал Украйна от "скука". "Погледнете отегчената му физиономия. Разгледах цяла колекция от негови снимки и осъзнах, че той оживява само когато държи оръжие в ръка. Тогава очите му светват, изглежда щастлив. Малко и когато е на кон, но не чак толкова", казва Ерофеев и добавя, че Путин е разчитал на манталитета на своите сънародници, който "наистина е отчасти робски".

Друг руски интелектуалец, психологът и дисидент Леонид Гозман, също е скептичен за бъдещето на страната след евентуален край на режима на Путин - заради онези милиони руски избиратели, които според него при всички случаи биха подкрепили диктатура.

Според Гозман либералната опозиция в Русия се е провалила да осъществи контакт именно с онези избиратели, които се нуждаят от "дракон" на върха на властта. "Дори и демократични страни се сблъскват с копнежите на някои свои граждани по диктатура и ограничаване на свободата. Тръмп, Льо Пен, "Алтернатива за Германия" и много други не се появиха от нищото", казва Гозман и изброява и други пропуски на противниците на руския режим. Според него те нямат конкретна представа за бъдещето на страната, недостатъчно емоционални са, държат се високомерно и арогантно и пребивават предимно в собствените си "балони", които погрешно смятат за "представителни", казва психологът.

Преклонението към властта в Русия има дълбоки корени. Като показателен пример се посочва един сюжет от лекциите по история на славянската литература на полския писател и публицист Адам Мицкевич (1798-1855), в които той разказва за метаморфозата на някога непокорния и бунтарски настроен руски поет Александър Пушкин. Твърди се, че след аудиенция при царя интелектуалецът бил толкова очарован от неговата личност, че се отказал от всякакви идеи за революция: "Той казал на чуждестранните си приятели (защото пред руснаците не смеел да го признае), че след разговора с царя за него било просто невъзможно да остане негов противник".

Американският политолог Робърт Д. Каплан предупреждава на свой ред за проблемите, които възникват след края на тоталитарните режими. В свой анализ Каплан между другото пише: "Дори когато демокрацията успява, тя не се ражда за една нощ - не и в държави без истински традиции в това отношение. Често следват години на сътресения. В Русия годините след разпадането на Съветския съюз са време на избуяваща престъпност, икономически хаос и зле осъществени реформи, в резултат от което около 70% от руснаците са живели на или под прага на бедността. Именно от този водовъртеж на нефункционираща демокрация в крайна сметка се появи Путин", коментира Каплан и предупреждава: "Колкото по-разрушителна е била една тирания, толкова по-голяма е анархията след това."