Путин така лошо губи, че четирихилядниците у нас го подкараха мързеливо през просото

…

А те така са го изплескали – без дори заглавието да променят.

Нищо де, разбирам ги, пари няма, на шефа му се клатят краката, които и без това не стигат до земята, като седне на столче, но сега хептен нямат почва под тях, положението си е издрало гайката, ясно.

Плашеха ни, че зимата газът ще се стане толкова скъп, че да имаш парно ще е по-луксозно от това да имаш Бентли. Дойдоха доставките, цената падна. Няма да се мре.

Пролетта ни плашеха, че лятото нямало да имаме топла вода и ще се вмиришем. Дойде лятото, имахме топла вода. Е, някои си се вмирисаха де, но това беше по традиция, а не от липсата на топла вода.

Явно и раздавачите на опорки са го подкарали през просото и са в перманентна следобедна дрямка, та са забравили да им кажат, че са го изпратили до всички, но все пак „трябва да се пипне“, да не си личи, че е едно и също .

Явно положението е: ударили са го на УВО и вече не се и стараят. Мързеливо, през просото, яваш-яваш, не си дават зор, а вероятно и си търсят нова работа. Редно е да си търсят.

Ако се чудите защо това е проблем, погледнете в началото на този текст и прочетете пак за четирихилядниците, които копи/пействат опорките и говорят едно и също.

Днес направи силно впечатление, че президентът и онзи с финансовия прякор „копейкин“ казаха едно и също: че било „срамно“ политиците да се занимават с това дали да канят посланици или не.

Днес плаши, че щял да покани Митрофанова и оня белоруския посланик, на който така и никой не му научи името, а е известен просто като оня белоруския посланик. Плаши, че ако поканят Зеленски да говори пред парламента, ще направи цирк с посланици.

И почнаха с наказателен вот, с русофилски вот, че да ги спасяват от глада и студа, нищо, че се оказа кьорфишек.

Научи се, че със заплахи му се получават нещата още от времето на антиваксърските циркове и продължава. Опита водата, както се казва, хареса му, ще продължава. Вместо да го сложат на мястото му, му клекнаха. Сега му берат плодовете.

Не са мнозинство, просто са шумни и досадни. Като пъпка на челото са, покрива много малка част от цялото чело, но привлича вниманието, защото е гадна, червена и гнусна.

Разбраха, че няма да се вмирисват лятото и няма да мрат зимата, ама лошото чувство си остава бе…

Сигурно пускат сивита тук-там, при Лукашенко едва ли ще да е, защото и той потъва с путинския пробит кораб. Може би ще пробват при Ким или при Асад. Те си знаят, де, сполука им.

Външната политика и взаимоотношенията с партньорите ни явно не са му важни. Нито на него, нито на другите четирихилядници. Например, когато започнат държавните поръчки към международни фирми за възстановяването на Украйна, когато строителните фирми от целия регион отидат да работят в Украйна и получават десетки и стотици милиони евро от възстановителните планове на САЩ и ЕС, българските фирми ще подсмърчат и ще гледат по телевизията, защото копейката, радевците, яневците, корнелиите и останалото четирихилядно войнство ни е унизило и украинците не искат да имат нищо общо с подлоги, подлизурковци и открити путинисти.

Говорихме, предупреждавахме, че всичко е лъжа за нагнетяване на напрежение, никой не щя да чуе. Ядат доматите с колците и им харесва. Влюбени в страха, живеят, за да мразят, няма лечение тая болест. И сега не си признават, че не са били прави. Като в оня виц: абе не разбра ли, че комшията не бил откраднал сребърните прибори бе? Защо не го покани?/ Абе разбрах, ама лошото чувство си остава бе…

И накрая, към нормалните хора, които се чувстват вече изморени: слушайте, путинистите не са мнозинство. Малцинство са. Просто са шумни. В коментарите в социалните медии нормалните хора по-често не участват, участват путинистите, защото се чувстват длъжни да си кажат мнението и да покажат интелекта си на гъба. Путинистите в политиката са малцинство, инсталирани от чуждите служби. И когато господарят им от кремъл се спомине, те ще постоят малко в безтегловност и или ще се стопят и ще идат да работят по разни офиси тук и там, или ще се преориентират рязко и ще станат най-големите противници (със задна дата) на режима.

Копейкин реди салата от думи и бълва традиционно популистко замърсяване, говорейки, че България има много проблеми, не трябвало да се занимаваме със Зеленски и Украйна, и войната. Не било наш интерес. Селата, вика, се обезлюдяват, а ние с какво се занимаваме.

Не разбраха, че корнелии, радевци, копейки, яневци и всичкото друго путинско лоби от соц носталгици не може да предложи нищо друго освен всяване на страх за стягане на редиците и популизъм, за да им свирят фалшиво по тънката струна на соц носталгията. Намекват им (не обещават, но намекват), че ще има приятелство с една държава, която обяви нашата за „неприятелска“, но се пишат патриоти и наричат подлизурковския си слугинаж „български интерес“.

Само дето не си е направил добре сметката за губернаторката Митрофана и оня белоруския посланик. Те много добре знаят, че ще ги чакат хора с яйца и домати пред парламента и ще бъде крайно унизително посрещането за тях. Така че няма да рискуват. А Копейката просто ще се изложи, като им предложи и те му откажат, ще е като в небрано лозе, изоставен от господарите.

Тогава го питайте копейката за безработните, които можеха да изкарат хляба си, и за обезлюдените села. Ако путин обърне агресията насам, защото сме слабо звено, готово да му целува краката, тогава го питайте копейката за кое е наша работа и кое – не е.

Положението е, ако си болен от рак, ама междувременно, докато го лекуваш, се разболееш и от грип, та отидеш в аптеката да си купиш аспирин и витамин Ц, някой умник като Копейкин да дойде да те пита: бе, ти така и така си болен от рак (имаш си проблеми), къде си тръгнал да го лекуваш тоя грип бе (що се занимаваш с това!)?