Кипър, Германия и Нидерландия - с най-голямо икономическо и финансово влияние от Русия

Дезинформацията е умишлено използване на вярна или подвеждаща информация, най-често в ущърб на обществения интерес. Затова и се свързва с политическия дебат.

Галев обясни, че когато говорим за руско икономическо присъствие, което се използва за влияние върху формирането на националните политики и вземането на решение, трябва да се има предвид, че между двете няма знак за равенство.

Все пак според изследванията като цяло руското икономическо влияние в Европа намалява през последните две години, като една от причините за това е наложените санкции над Русия след началото на войната в Украйна.

Средно по един пост на ден във Фейсбук са имали руските посолства в Югоизточна Европа от юни 2021 г. до юни 2022 г. В България положителните интеракции с постовете им рязко се увеличават, когато започва войната в Украйна.

Популярен руски разказ в последно време е историята за западни журналисти, които биват тормозени и заглушавани, защото казват истината - руската гледна точка.

"Поглед.инфо" е сайтът, който споделя най-много дезинформация, посочи Ковачева. Тя припомни и за случая с експерта Пол Кристи, за който се оказа, че всъщност не съществува, а за първи път се появява покрай анексирането на Крим.

Кипър, Германия и Нидерландия са основните държави с проникване на икономическо и финансово влияние от Русия. България и Сърбия пък са двете най-уязвимите страни в Югоизточна Европа и служат като ключови центрове за икономическо, политическо и информационно влияние на Кремъл в региона. Това стана ясно от думите на Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от "24 часа".

"През годините от 2015 г. поредицата "Кремълският наръчник" разкриваше не само руското икономическо влияние, но започнахме да се занимаваме и с това как руското правителство се възползва от проблемите в предоставянето на съдържание, намаляващото ниво на медийна грамотност и на медийна свобода, слабото прилагане на регулациите за прозрачност на медийната собственост, за да засили информационното си влияние не само в България, но и цяла Югоизточна Европа и Европа общо", обясни Галев.

Местни медии и политически или икономически субекти разпространяват значителна част от прокремълската пропаганда. Тези медии, които разпространяват дезинформация и пропаганда, имат различни мотиви - някои от тях са официално притежавани или контролирани от руската държава, други имат явни или скрити връзки с проруски групи в България, трети пък го правят заради политически или идеологически идеи. Има и такива, които просто го правят заради печалба.

Основните фактори, които улесняват разпространяването на дезинформация и пропаганда, са две групи - политико-икономически и социални. Сред тях са неефективните регулаторни контролни институции, скритото или нелегитимно финансиране, дезинформационният потоп.

Около 2015 г. стратегията на Кремъл се променя според Центъра за изследване на демокрацията. До тогава наративите, които се разпространяваха в Европа, са били малко, но след това те стават десетки. Голяма част от тях си и противоречат логически, но въпреки това те се споделят от хората.

"Дезинформационните наративи в тези постове могат да се категоризират в няколко основни групи и те са свързани с национализъм, миграция, енергетика и с т.нар джендър тема. И естествено от февруари насам с войната в Украйна, където се говори за това, че Русия е суперсила и се защитава, денацификация на Украйна и т.н", обясни Галев и допълни, че голяма част от тях се споделят от политици, като "Възраждане" водят в класацията на изследването.