"Платформата ни за кацане и луноходът не са приспособени за работа в условията на лунна нощ, поради което не очакваме да работят на мястото за кацане в близост до южния полюс повече от един лунен ден или около 14 дни. През това време планираме да извършим серия от проучвания на почвата на разстояние от няколкостотин метра от мястото на кацане", каза Мегала.
Платформата за кацане ще бъде оборудвана с четири инструмента - сеизмограф, термограф, плазмен сензор и ретрорефлектор.
По думите на изследователката новата лунна мисия на Индия "Чандраян-3" предвижда изпращане в орбита около естествения спътник на Земята на сонда, състояща се от транспортен модул, платформа за кацане и лек луноход с тегло 25 килограма.
Роувърът и транспортната му система ще бъдат оборудвани с набор от научни инструменти, предназначени за геоложки и сеизмични изследвания на Луната.
"Чандраян-3" е демонстрационна платформа за оценка на възможността за осъществяването на съвместна индийско-японска роботизирана мисия за изследване на южния полюс на Луната, отбелязва Мегала. В рамките на този съвместен проект индийски и японски учени и инженери планират да конструират луноход, който е в състояние да работи в полярните региони на естествения спътник на Земята повече от един лунен ден.
Луноходът от индийската мисия "Чандраян-3", който ще се отправи към естествения спътник на Земята през 2023 г., ще работи в близост до южния му полюс около един лунен ден или приблизително 14 земни дни. Това съобщи специалистката от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) Сентилкумар Мегала на 13-ия Московски симпозиум за изследване на Слънчевата система, цитирана от ТАСС и БТА.
Луноходът ще разполага с рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Основната им задача ще бъде да изследват химичния и минерален състав на лунната повърхност в зоната на кацане, както и да оценят концентрацията на различни елементи в почвата.
Опитът за кацане на "Викрам" през септември 2019 г. завърши с неуспех - връзката с модула беше прекъсната, а той се разби при сблъсъка си с лунната повърхност. Същевременно станцията "Чандраян-2" продължава да работи в орбита около Луната. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) планира да я използва в мисията "Чандраян-3", чието изстрелване беше отложено за 2023 г.
Първата индийска лунна автоматична станция "Чандраян-1" беше изведена в околоземна орбита през ноември 2008 г. Устройството работи до август 2009 г. Втората мисия "Чандраян-2" беше изпратена до Луната през юли 2019 г. и включваше не само извеждането на апарата в орбита, но и мекото кацане на спускаемия модул "Викрам". Той трябваше да достави малкия луноход "Прагян" на повърхността на естествения спътник на Земята.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)