Българската политика не е за гнусливи

…

Това, което трябваше да се случи, след като Копейката каже, че ще си ходи (ако журналистите от медиите, които той лично не харесвал, видите ли, не напуснат) беше да му покажат вратата и да му пожелаят лек ден.

Ще го кажа с думите на бате Гошо Минчев: „Какви времена доживяхме, ей хора“.

И за финал: доживях Алла Пугачова да е пò хардлайнер на демокрацията от Роджър Уотърс и да се опълчи на диктатора, докато Роджър Уотърс руските пропагандатори го използват, за да му цитират тъпотиите…

Отгоре на всичко Копейката е с НАЙ-МНОГО ефирно време (Za лъжите си) по време на кампанията (следван от другия руZZофил янев).

Същото важи и за журналистиката в България – не е за гнусливи.

Беден си, защото така си лесен за манипулиране. Страхът те е оставил да мислиш само за ядене и оцеляване. Бедността те прави недоверчив, а и оцелявайки не отделяш време да се образоваш.

Жалка работа.

И всички те – с усти като мелница.

Малодушието, страхът, неграмотността и бедността са нарочно поддържани тук – в страната на некадърните политици, които иначе не могат.

Ми той утре и по-зле ще се държи и ще знае, че може, защото е много важен и му тичате по г*за.

Необразован и изплашен гласуваш и следваш глупаци, които си играят със страховете ти.

1. ТВ версията на това да знаеш, че не трябва да си чоплиш коричката на раната, но въпреки това не можеш да спреш;
2. ТВ версията на това да си знаеш, че си много грозен, тъп и миришеш и трябва да гледаш порно, защото искаш да… нали! Да гледаш Копейката е същото, когато искаш да имаш мнение и позиция, но единствените ти познания са за казана за ракията, а злобата и страхът ти избиват през ушите. И гледаш Копейката, да те надъха и да ти каже какво да мислиш, че да си и ти истински човек – с мнение и така нататък.

А не да тичат след него и да му се молят да каже нещо. Какво очаквахте да каже? Нещо умно? Нещо различно? Не разбрахте, че е отишъл да прави циркове и да си вдига рейтинга сред плоскоземците? И решихте да му помогнете, като пренебрегнете колегиалност и елементарно професионално самочувствие?

Като дадеш трибуна на Копейкин, той утре ще има не десет, а двайсет процента, после трийсет, току виж и станал управляващ. И тогава може да се окажеш пред вратата на Белене, ТОЧНО както той няколко пъти вече е обещавал публично (не забравяй!).

Лошото е, че безкритичното отразяване, а и това да ги оставяш просто да си дрънкат в твое присъствие, докато се държиш за микрофона и си мислиш какво да си купиш за обяд, не само че не те прави журналист, а и реално им дава трибуна за самоизява. Копейкин едва мина четирите процента на миналите избори (заради ниската избирателна активност!), но на тези е вдигнал повече от двойно процентите (пак с помощта на ниската избирателна активност). Даде му се трибуна от немай къде, защото е парламентарно представен, и напълни пространството с помия.

Още ли мислите, че е все едно дали ще гласувате или не? Дори след като видяхте днес Копейкин? Кандидатът да праща в Белене и опитващ се да гони журналисти от държавната БТА (точно така – не от централата на партията си, а от държавната БТА!).

Ако бяхте гласували, процентът щеше да е висок. Тогава това изцапано на ризата на българската политика нямаше да може да влезе в парламента, защото нямаше да събере заветните 4% и да прескочи бариерата. Щеше да си стои в ъгъла, да си краде от партийната субсидия и да облъчва плоскоземци на малки групи. Сега и спонсорите му – начело с губернаторката Митрофана – се убедиха, че трябва да наливат повече в него, и медиите са принудени да го отразяват, а и журналистите, по инерция, му дават поле без да му противоречат.

Но да се върнем на това, че да присъстваш мълчаливо около Копейкин и сие и да им ПОДАРЯВАШ ефирното си време, страници във вестника или пространство в сайта си, не само те прави абсолютната еманация на НЕ!журналистиката, но и създава опасност утре да не можеш да си вършиш работата или да ти пратят прокуратурата, ако не слушаш.

Трябва ти здрав стомах, за да се занимаваш с тях. И как не, като е пълно с путински евроатлантици, агенти на ДС, дето се били борили срещу комунистическата диктатура, певци на ухо на мутрите, дето се борят срещу мафията, социалисти милионери, отказващи човешки права и най-обикновени нагаждачи.