Проф. Вили Лилков: За срамотиите е ремонтът на жълтите павета*

„За срамотите“, казваше дядо ми като види мърлява работа! Това си и помислих, като гледам ремонта на жълтите павета.

*Заглавието е на редактора

Коментар за злополучния ремонт на жълтите павета в столицата на проф. Вили Лилков. Той е бивш общински съветник и депутат от ДСБ, преподавател в МГУ и автор на няколко документални книги за тоталитарното ни минало, свързано с ДС.

а по първоначална оценка годността им е 60 – 70 години и всяка година по 0,3% от тях трябва да се подменят, а нито едно ново паве няма, напротив, площта им все повече намалява! „Кел файда“, че ги обявихме за културна ценност от 2016 г.!

И още нещо, през 1909 г. шест месеца кметът на София не изплаща работата на Българско индустриално керамчино дружество „Изида“, което перфектно си е свършило работата по полагането на жълти павета и знаете ли защо – защото не са си платили Държавните и Общинските данъците и на 15 декември с.г. им дава петдневен срок да го сторят и тогава да си чакат парите!

Па вземете и прочетете, как са го правили, какви материали са ползвали, а ако и по техните рецепти не го докарате – за нищо не ставате! Затова ще ви помогна – архивите за жълтите павета са на „Московска“ – на 300 м. от Общината. Прочетете ги: „За нареждането на 12 600 кв.м. жълти павета са използвани 400 тона циментъ, 45 тона катранъ, 24 тона смола, 600 кубика чакълъ и 1400 кубика песък“. Описано е и как се полагат те на бетонова, на калдаръмена или на пясъчна подложка; с какви чукове и лопатки се работи; какви пясъци се ползват; какъв да е чакълът; как се прави сместа за фугите; за какво им са циментът, катранът и смолата; на какви етапи се залива; че и картинки „на ръка“ са нарисувани за „неуките“ майстори.