Това са трите варианта за съставяне на правителство

* Този коментар изразява личното мнение на автора (Веселин Стойнев). То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Изгледите за правителство

Какво не разбраха партиите

Първи шахматен ход на ПП след изборите

Избори веднага при всички положения обаче няма да има, защото иначе почти всички ще се окажат виновни за тях. Засега се откриват няколко възможности за управление.

„Възраждане“, макар да удвои резултата си, не постигна заплашителни размери и не се превърна в партията на протестния вот. А въпреки безспорния си успех, ДПС не може да излезе от изолацията и да се брандира като евроатлантическа партия с емблематичния и за света по санкциите „Магнитски“ Делян Пеевски.

Резултатът от изборите беше предвидим още от 47-ия парламент, поради което те се доказаха като безсмислени. Още тогава българите не искаха нов вот, а социолозите до последните часове на 2 октомври отчитаха, че мнозинството желае преди всичко управление, дори с цената на сериозни компромиси.

И напролет отново да се отиде хазартно на избори. На които да имаме още от същото, но с още по-ниска избирателна активност, или сериозен превес за силите на промяната или на старото статукво, или пък силен наказателен вот, който да изстреля „Възраждане“ до втора или дори първа политическа сила. А защо да не се появи и нова формация изпод шинела на президента, начело със служебни министри ала Кирил Петков и Асен Василев, но този път изцяло вляво? Например с Атанас Пеканов и Крум Зарков, която нова формация да стъпи върху агонията на БСП и да подреже ПП?

Мандатоносителят ГЕРБ трудно може да състави стабилен кабинет, дори Бойко Борисов да не е премиер и просто „да даде“ своите депутати за едно програмно, експертно, евроатлантическо правителство с хоризонт – колкото изкара, максимум до местния вот идната есен. Особено след като ПП изигра първи шахматния си ход ала ИТН – категорично в опозиция, без консултации с довчерашните си коалиционни партньори и с отхвърляне дори на възможността за общ парламентарен съюз с ДБ, за да вземат първия мандат за кабинет.

Не защото едните не жадуваха да ликвидират антикорупционния модел, а другите - да възстановят старото статукво. А защото на никого не му стигат силите решително да надделее. За това си даваха сметка и голяма част от избирателите от двете страни на вододела. А инфлацията и геополитическата криза дори извадиха пред скоба на всички останали разделения желанието за редовно стабилно управление.

Особено трудно ще е за ДБ, която се позиционира като партията на разума и на диалога по националните приоритети. С предварителната позиция на ПП тя е вкарана в тунела на съмнението дали не е колаборационист на ГЕРБ, дори ако само в опозиция налага своите условия за отпор на руската агресия, съдебна реформа и неинфлационна икономическа политика. Отделно, че ПП избутва изцяло вдясно тази коалиция от либерална, консервативна и зелена партия. БСП, силно подяждана от „Възраждане“, също е притисната от ПП, която настойчиво се опитва да отнеме на социалистите изконните им теми като тази за пенсиите.

Това беше най-сериозната червена лампичка, която повечето партии не отчетоха. Тя обяснява и ниската избирателна активност, и наказателния вот за „Има такъв народ“ – само за година и половина от първа политическа сила тя изпадна под 4-процентната бариера.