Ето какви варианти за кабинет виждат политолози

При тази конфигурация в парламента, според резултатите от предсрочния вот до момента, има ли шансове за съставяне на правителство или е по-вероятно да има нови избори догодина, обясняват за БТА политолозите Атанас Радев, Иван-Асен Иванов и Страхил Делийски. Според тримата експертно правителство не е добрият вариант.

Eкспертно правителство е един от технологичните варианти, но нека си представим какво ще стане, коментира Страхил Делийски. То ще е експертно правителство, в него, да речем, няма да има политически фигури, но при положение, че е излъчено от Народното събрание зад него ще има някаква политическа подкрепа. Без подобен тип политическа подкрепа и свързаните с нея баланси, отношения и зависимости, това правителство не може да работи, посочва той. Според Делийски е лесно да работи служебно правителство, не само защото няма Народно събрание, пред което да се отчита, а защото няма сложна политическа конфигурация зад него - има президент. По думите му, дори експертно да е правителството, зад него ще има доста политическо напрежение и динамики, с които то трябва да се съобразява. И такова правителство отново ще се ползва с изключително ниска степен на доверие, смята политологът.

Ако нямаме правителство с първия проектокабинет и преговори при първия мандат, съм скептичен, че кабинет ще може да се създаде с третия мандат, смята политологът Атанас Радев. Според него първият мандат е критичен и определящ дали ще има правителство и, ако ГЕРБ-СДС не успеят, отиваме на предсрочни парламентарни избори. Кабинет на малцинството, ясно разписана програма между ГЕРБ-СДС, "Възраждане" и "Български възход", е възможна формула според него. Партията на Костадин Костадинов би могла в някакъв кратък хоризонт, например шест месеца, да работи за решаване на конкретните кризи и да не се пипат евротеми, обяснява той. По думите му въпросът е ГЕРБ какви принципи ще постави и какви ценности, на базата на които би се формирала коалиция.

В момента се намираме в тежка политическа криза, която не просто засяга единствено и само нашата страна, но буди сериозна тревожност и в стратегическите ни партньори от Европейския съюз и НАТО, които в контекста на крайно напрегната и усложнена международна обстановка, имат нужда от яснота относно позицията на България в ключови за Европа решения, на свой ред изтъква Иван-Асен Иванов. Процесите, които текат у нас, предполагат липсата на стабилност, визия, експертност и далновидност при изготвянето на политики по належащи проблеми както във външен, така и във вътрешен план, смята политологът. Той изтъква, че евроатлантизмът у нас е нещо изключително субективно. ГЕРБ и ДПС в продължение на десетилетие извеждат своята ориентация към Европейския съюз и НАТО като водещ фактор в политическите си програми, но, за жалост, от реалните им действия проличават активности, които до голяма степен улесняват и толерират внедряването на евразийско влияние в България, най-вече чрез подкрепата им за стратегически енергийни проекти, разгръщащи сенчести капитали от Изток. В този контекст аз изключвам вариант за коалиране на ДБ с ДПС и ГЕРБ, не само заради разликите в разбиранията за евроатлантизъм, но и основно поради базисните противопоставяния между тези формации, що се отнася до казуси като корупция, задкулисие, "завладяна държава" и правосъдна реформа, посочва Иван-Асен Иванов.

За Атанас Радев експертен кабинет не е вариант, защото поставя в сериозно неведение какво се случва и, изваждайки на преден план експерти, не е ясно кой взема управленските решения. Трябва да има експертиза, но това не изключва политическата отговорност и съответно лидерите да поемат отговорност за състоянието и управлението на кризата, посочва той. Пъзелът е сложен, но има разрешение - да се търси консенсус и диалог. Според него има тенденция към все по-увеличаваща се фрагментация на партийната система, което означава, че има промяна в модела на управление. От управление на една-две партии в коалиция в момента сме в положение, в което са ни необходими около три-четири-пет партии, за да има стабилно управление, посочва политологът.

За легитимността на 48-ото Народно събрание отговорност има и държавният глава, не конкретно Румен Радев, а институцията, тъй като тя именно внася стабилност в тази ситуация, коментира още специалистът. Очакваме да видим конструктивно поведение на президента в тази ситуация, не да форсира консултациите за съставяне на кабинет - да се конституира парламентът, да изчака и да проведе адекватни консултации, тъй като той ще е на ход. От това ще проличи дали има държавническо поведение или гони лични интереси, тенденции, които "Има такъв народ" постави в предизборната кампания за промяна на политическата система и преминаване към друга форма на управление, изтъква Атанас Радев.

Опцията е кабинет на малцинството ГЕРБ -"Български възход"- "Възраждане", тъй като и трите формации под една или друга форма попадат вдясно, аргументира се Радев. Партията на Костадин Костадинов е националистическа формация, а ГЕРБ назад във времето са "играли" в подобна конфигурация, "Български възход" са дясна консервативна партия, подчертава експертът. Но при такава наредба математиката не излиза и ще бъде нужна подкрепа на един от останалите субекти - ДПС, БСП, "Продължаваме Промяната" (ПП), добавя той. Имайки предвид отказа на ПП, на БСП да подкрепят подобно правителство, остава ДПС да застане зад евентуален кабинет с мандата на ГЕРБ. При тази ситуация може да се търси правителство на малцинството с подкрепа от плаващи мнозинства или програмен кабинет с ясен хоризонт и приоритети, смята политологът. По думите му, като погледнем настоящата ситуация и резултатите, можем да говорим за предсрочни парламентарни избори напролет, но преди това трябва да видим какво ще направят политическите партии, как ще протекат преговорите и връчването на първия проучвателен мандат.

Относно евентуално правителство на ГЕРБ, ДПС и ДБ, той посочва, че програмите им, особено в икономическата част, нямат никаква разлика, а и трите партии са с разбирането за пазара над политиката. Така че няма никакъв проблем в това отношение и такава коалиция трябваше доста по-отдавна да се създаде, коментира Делийски. Според него тук очевидно проблемите са "естетически", а и не вярва ДБ повече да се хване да управлява с Борисов.

Политологът Страхил Делийски коментира, че колкото повече партии има в парламента, толкова повече са и възможностите за коалиция, като във всяко нещо може да се намери политическа логика. "Има възможност за коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ, за която най-вероятно Борисов ще настоява. Има възможност за коалиция от ГЕРБ, ДПС и БСП като партии от старата система. Има възможност за коалиция между БСП, ДБ, ПП и партията на Стефан Янев. Има възможност за коалиция с участие на "Възраждане", изброява хипотетично той. Въпросът е не толкова каква конфигурация ще се измисли, а какъв ще бъде смисълът на тази конфигурация и какво ще прави, допълва той.

Потенциално математически евроатлантически кабинет може да бъде съставен от ГЕРБ-СДС, ПП, ДБ и ДПС, но имаме много сериозно противопоставяне между самите партии, разсъждава Атанас Радев. Евроатлантизмът, според него, може да бъде обединителен елемент, ако има сериозно изостряне на конфликта в Украйна, но той няма как да реши злободневните теми за цените на електроенергията, газа и т.н.

Според политолога Иван-Асен Иванов след изборите тази неделя предизвикателството да се формира стабилно мнозинство в новия парламент изглежда почти невъзможно. Резултатите показват една още по-проблематична фрагментация на вота, обуславяща нуждата от изключително прагматични решения, за които ще бъде необходимо всяка формация, стремяща се да участва в управлението, да преглътне солидни компромиси, смята той. Към настоящия момент единствената логично изглеждаща коалиция би могла да бъде между ПП, БСП, "Демократична България" (ДБ) и новия играч на парламентарната сцена - "Български възход" на Стефан Янев. Макар и тези политически сили да имат различни становища по редица водещи към момента теми - най-вече войната в Украйна и енергийната политика на страната ни - те все пак биха могли да намерят общ език помежду си, предвид положителните им отношения в миналото и общия стремеж за противопоставяне спрямо ГЕРБ и ДПС, обяснява Иванов. Но отбелязва, че дори и да приемем подобен формат за работещ, към момента тези четири формации нямат необходимия брой депутати за формиране на мнозинство. Това означава, че сценарий, в който ще се търси подкрепата на индивидуални депутати от други партии, които да пренебрегнат политическата си принадлежност и да подкрепят конфигурация на реформаторско правителство, ще бъде силно вероятен.

Терминът "експертно правителство" се превърна в особено кухо понятие през последните години, тъй като вече на почти всеки гражданин е ясно, че без значение от експертните способности на дадено лице, много по-важно за оценката на неговата дейност, е политическото му позициониране и властовият капитал, който го издига и поддържа на позиции, позволяващи му да взема решения за управлението на страната, смята Иван-Асен Иванов. Тъкмо това е причината, според него, множество българи със солидни секторни знания и умения да намират участието в политиката за твърде опетняваща и компрометираща дейност. Смятам, казва политологът, че дори да видим формат на експертен кабинет, той ще бъде силно зависим от партиите, готови да му осигурят парламентарна подкрепа. За жалост, политическият път на България изисква бързото въвеждане на силно политизирани решения спрямо множество кризи, често водещи до остри противоречия между отделните сили в парламента, уточнява Иванов. Това, по думите му, предполага, че и при най-благоприятния вариант за кабинет, изграден от специалисти и имащ ясен хоризонт, устойчивостта му спрямо евентуален вот на недоверие, ще бъде изключително ниска, особено ако се стигне до реални управленчески дейности, които да адресират геостратегически зависимости, реформиране на правосъдна система и икономическа ориентация.

Усещането е, че трябва да има правителство, но без да се възлагат големи надежди на това правителство, коментира политологът. Каквото и правителство да бъде съставено, то ще се ползва с ниска степен на доверие, смята той. По думите му това идва първо от ниската избирателна активност и от невъзможността на дадена партия да доминира сериозно вота. При около 40% активност, 20% или една пета от по-малко от половината гласували е изключително ниска представителност, посочва Делийски. За мен това беше големият парадокс на тази кампания - аз си мислех, че политическите партии, сегашните политически елити, си дават сметка за тази ситуация и ще направят всичко възможно да отворят и да потърсят подкрепа отвъд техните традиционни избиратели и ядра, именно за да направят по-приемлив следващия кабинет, само че никой не направи това, коментира той.