Ето каква е била избирателната активност през последната година и половина

Важно е да се отбележи и това, че броят на хората, които имат право да гласуват, според ЦИК, стъпва на броя на българите от преброяването отпреди 10 години. Данните от последното преброяване все още не са обявени окончателно.

Така активността не е съвсем точна. И все пак тенденцията е ясна и тя е в посока надолу.

Зад тези проценти стоят и конкретен брой гласували. На първите избори те са над 3,3 милиона, следва намаление и на вторите и на третите избори. Между април и ноември реално над половин милион българи са се отказали да гласуват.

Сметките показват, че за всяко депутатско кресло ще се борят по 22-ма кандидати. Никак не са малко и онези, които са кандидати в две листи – почти 1300.

Според различни анализатори намаляването на избирателната активност е свързано и масовото въвеждане на машинното гласуване.

За последната година и половина за четвърти път имаме ден за размисъл, в който да обмисляме кого да изпратим в Народното събрание. По правило това трябва да ни се случва веднъж на 4 години. При парламентарните избори от миналата година – 3 на брой, всъщност това правило съвсем не важи. След всеки ден за размисъл отишлите до урните стават все по-малко, информира Нова телевизия.

Статистиката на Централната избирателна комисия показва, че избирателната активност на първите избори за парламент миналата година – на 4 юли, е била малко над 50%. След това при следващия вот през юли пада с 8 пункта, а през ноември избирателната активност намалява до 40 на сто. Традиционно най-ниска е активността в Кърджали, а най-активни са избирателите в столицата и в София област.