В Босна и Херцеговина не изключиха веротността за референдум за независимост на Република Сръбска

Босненският сръбски лидер също така оцени, че Джаферович се страхува от референдум за независимостта на Република Сръбска, който, както заяви, "виси над главата му".

На 2 октомври балканската страна ще избира президенти. Мюсюлманите, сърбите и хърватите ще гласуват за свой представител в колективното президентство. Гражданите на Босна и Херцеговина ще гласуват и за държавен и местни парламенти.

"Сръбският член на колективното президентство на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви днес, че никой не пита Босна и Херцеговина дали ще признае или не референдумите в части от Украйна", това съобщи белградският вестник "Политика”, цитиран от БТА.

Коментирайки изявлението на настоящия председател на колективното тричленно президентство на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович, че страната няма да признае референдумите в части от Украйна, Додик каза, че това е въпрос, който стои пред цялото президентство на Босна и Херцеговина. "Джаферович може да говори каквото си иска. Смятаме, че Босна и Херцеговина няма да вземе решение по този въпрос. Босна и Херцеговина никой не я пита дали ще ги признае или не. Мисля, че всеки има право на такъв тип референдум“, каза той.

Референдумите за присъединяване към Русия се проведоха от 23 до 27 септември в Донецка и Луганска области, както и Херсонска област и части от Запорожка област, които са под контрола на руските сили. Властите твърдят, че почти 100 процента от гласоподавателите са подкрепили присъединяването на тези области към Русия, а наблюдатели от Република Сръбска са били сред наблюдателите на референдумите.

Съгласно споразумението, сключено в американския град Дейтън през 1995 г., Босна и Херцеговина е разделена на две големи автономни части – Мюсюлманско-хърватска федерация, разположена върху 51 процента от територията на старата и Република Сръбска (заемаща 49 на сто от територията). Всяка една от тях има собствени парламенти и правителства.

Босна и Херцеговина се управлява от президентство, чиито ръководители се сменят на ротационен принцип на осем месеца. Във върховния орган на властта са представени трите най-големи етнически общности в страната (на босненските мюсюлмани - Джаферович, сърбите – Додик и хървати - Желко Комшич).