От най-трудната съдба, може да разцъфне най-доброто сърце и душа!

„Бях шокиран - един дребен, усмихнат човек носеше 4-ри лопати, голям ъглошлайф, два винтоверта, два големи удължителя (макари), тесла, чук, кози крак, отвертки, ключове и две раници, едната огромна. ПЕША - едва ходеше от товар...

Той не разбра, че бях шокиран, той не разбра и когато плаках вчера, докато се прибирахме, но нека почнем от началото...

Да, бе дошъл пеша до паркинга на магазин в София, където с доброволци се чакахме да тръгваме за наводнените села, бе дошъл 20 минути по-рано от квартал на километри, пеша, с всичко това - кой би носил 30 кг. пеша, за да помага, що за Човек?!

А Боже как този 54 годишен, жилав човек работи - НЕУМОРНО, с усмивка, със сърце. На 54 години, а душата му на дете - чиста, невинна, думите му, поведението..

Записва телефоните на хората, на които помага и звъни да ги пита през ден как са....с какво да им помогне. Предлага решения, контакти, идеи.

Всеки свободен ден, когато не е на работа (по строежите) е по селата и всеки път носи толкова неща, последната събота пътува с мен на отиване и на връщане и успях да разбера повече за него.

Чудех се как може да е толкова съпричастен и емпатичен с болката на хората, да иска толкова да прави добро и да помага...? Да е така чист, като детска сълза!?

Валери Петров бил изоставен като бебе от родителите си, израснал по домовете, чак в 4-ти клас разбрал, че има родители, баща му се появил, не се получило много, но разбрал, че има сестра, пишели си писма с нея, виждал я понякога.

Сменил много домове за деца и юноши, учил занаят, бил в строителните войски, където се научил и на майсторлък.

Когато станал по-голям се грижел за сестра си, разказа как я защитил в една ситуация, в която я изнудвали и искали да ѝ вземат заплатата - тя била шивачка. И така някак хубаво го разказа, приятно ни стана на всички в колата.

Докато после не разказа, че я загубил, тя се удавила млада, при нелеп инцидент и пак останал без близки в този свят.

И тук ревях, сълзите тихо се стичаха от очите ми, не исках да го разстройвам, а и другите в колата, но ми беше много мъчно - за сестра му, за него....как е загубил всичко и как така е бил изоставен..

Но преглътнах сълзите си и му казах истината, единствената истина:

"Валери, ти си прекрасен човек, заслужаваш да бъдеш обичан и си обичан от нас и от много приятели! Ти си наистина много, много добър човек!"

И да, Валери за мен е истински ГЕРОЙ, най-сърцатия доброволец, който помогна на много хора в наводнените села!

ГЕРОЙ, който заслужава да бъде обичан, защото връща вярата в доброто, защото е доказателството, че от най-трудната съдба, може да разцъфне най-доброто сърце и душа!

Благодарим ти, Валери!

Разказва: Nikola

Трогателен разказ за един от доброволците, помагали на засегнатите от наводненията български семейства и домове, публикуван в Гората.бг. Това е доказателство, че доброволците свършиха много повече и по-добра работа за пострадалите българи от институциите на държавата, които пак показаха, че работят на принципа „С чужди драг, вкъщи враг”.