Васил Велев и Пламен Димитровв спор за увеличението на минималната работна заплата

„Заплата за издръжка на живота, която ние изчисляваме, е далеч над минималната работна заплата в момента. По-малко от половината работещи българи получават заплата, която е равна на минималната за издръжка. Следователно, минималната работна заплата е далече от това число. Линията на бедност в България трябва да бъде 541 лева”, обясни Димитров.

„Минималната работна заплата трябва да стига на човек да го вади от капана на бедността. Иначе той няма смисъл да работи. От 1 януари искаме 850 лева да бъде минималната работна заплата за страната. Разликата между Германия и България е съотношението между най-ниската и най-високата заплата. В Германия е под 4 пъти, а в България е над 8 и половина пъти. Тоест, диференциацията у нас е най-висока в целия Европейски съюз”, обясни Димитров.

Според председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев минималната работна заплата е много важен инструмент в политиката по доходите. „Той е един от малкото инструменти и точно затова трябва да сме много прецизни при използването му. Ние никога не сме възразявали срещу увеличаване на минималната работна заплата. Това, за което настояваме е, тя да се диференцира по икономически дейности”.

По думите на президентът на КНСБ Пламен Димитров Кодексът на труда позволява различни форми на наемане. „Има гъвкавост, друг е въпросът, че фирмите рядко я използват. Масово се въвежда 4-часов работен ден, когато реално се работи повече, за да се спестят осигуровки. Ръстът на доходите няма алтернатива. Едно от решенията хората да остават в България е по-високи доходи”.