"ЕСТАТ": Ето кои партии влизат в НС, ако изборите бяха днес

* Изследването е проведено със собствено финансиране

Вие лично за коя от следните политически партии/ коалиции ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври?

Изследване на електоралните нагласи от агенция ЕСТАТ.

Основни изводи

Национално представително изследване на обществено-политическите нагласи.

› 70 на сто от избирателите са твърдо решили кого да подкрепят. Техният дял е значително над средния сред хората над 50 години, работещите, пенсионерите и столичаните. Малко над една четвърт още не са направили избора си, но вероятността повечето от тях изобщо да гласуват, както и да концентрират вота си предимно в една политическа сила е само теоретична.

› В подредбата на политическите сили пълна яснота има единствено по отношение на първото място на ГЕРБ. Втората позиция на ПП, според данните, също изглежда сигурна, но загуба на подкрепа за тях в последните дни на кампанията, както и скрит вот или прилив към Възраждане, могат да доведат до разместване.

› Данните дават основание да се очаква активност в рамките на 2,2 – 2,5 милиона избиратели, което прави между 33 и 38 на сто от всички, имащи право на глас, включително гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в парламента също ще бъде рекордно нисък – между 90 и 100 хиляди гласа. Най-високо участие се очаква от хората на възраст между 50 и 60 години, завършилите университет, мениджърите и в населените места, различни от София.

› Изследването показва, че следващият парламент ще е силно фрагментиран, независимо дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното редовно управление ще бъдат далеч от мнозинство, а за партията на Борисов, дори като първа сила, на разлика отостаналите, ще е много трудно да намери приемливи партньори за съставяне на кабинет.

› Предстоящите избори попадат в изключително негативен събитиен контекст, което формира усещането, че от вота зависи малко или нищо. Посланията на политическите сили са слаби, а кампанията е вяла и като следствие, избирателите ще гласуват не за най-добрата, а за най- малко лошата алтернатива. Това неминуемо ще се отрази на активността, която и без това бележи отрицателен тренд – от 50 на сто през април, миналата година, до 40 на сто през ноември.

41% от анкетираните посочват, че ще гласуват на 2 октомври, 25 на сто казват, че по-скоро ще гласуват, 12% със сигурност няма да гласуват, а други 15 на сто казват, че по-скоро няма да гласуват. 7% от анкетираните все още не са решили ще отидат ли до урните или не.